Покачването на глобалните температури през 2016 г Това е едно от най-забележителните климатични явления в новата история. Тъй като изменението на климата напредва с тревожна скорост, 2016 г. се смята за преломна точка, отбелязваща ново ниво на загриженост относно емисиите на парникови газове и последствията от тях. Както NASA, така и NOAA потвърдиха това 2016 г. беше най-топлата година в историята от началото на измерванията през 1880 г. Този анализ на повишаващите се глобални температури ни дава ясна представа за ефектите от изменението на климата и какво можем да очакваме в близко бъдеще, ако не бъдат предприети незабавни действия.
Този сценарий напомня на a климат на деня на мармота, подобно на сюжета на филма „В капана на времето“, където събитията сякаш се повтарят непрекъснато. Всяка година през последното десетилетие надмина температурните рекорди, поставени от предишната. От 2014 г. всяка година се наблюдават нови върхове, като 2016 г. е най-високата точка. В тази статия ние изследваме факторите зад този тревожен топлинен рекорд, въздействието върху различни региони на планетата и прогнозите, които експертите правят по отношение на изменението на климата.
NASA и NOAA: потвърждения за най-горещата година
NASA и NOAA, основните световни организации за мониторинг глобални температури и други климатични показатели заключи, че през 2016 г. средната глобална температура е била 0,99 градуса по Целзий по-висока до средата на 1,1 век. В допълнение, те разкриха глобално увеличение от около XNUMX°C в сравнение с прединдустриалните нива, което представлява сериозна заплаха за климатичното бъдеще на планетата.
Това нарастване е свързано главно с човешката дейност. Индустриалната революция бележи началото на устойчиво увеличаване на парниковите газове, като напр CO2, продукт от използването на изкопаеми горива. Най-тревожното е, че 2016 г. не е единичен случай. Годините 2014 и 2015 също бяха поставили температурни рекорди, но 2016 далеч надхвърли тези стойности, записвайки това осем от най-горещите месеци до момента Те се провеждат между 2015 и 2016 г. Това означава, че 2016 г. е третата поредна година на рекордно увеличение.
Защо 2016 беше най-горещата година?
Има няколко фактора, които обясняват повишаването на температурите през 2016 г. Въпреки че изменението на климата и емисиите на парникови газове са преобладаващи дългосрочни причини, цикличното явление, известно като Ел Ниньо изигра решаваща роля в предизвикването на по-нататъшно повишаване на глобалните температури.
Ел Ниньо е климатично събитие, което кара водите на Тихия океан да се затоплят повече от обикновено, променяйки метеорологичните модели и засилвайки явления като суши, екстремни валежи и горещи вълни. През 2016 г. Ел Ниньо беше един от най-интензивните в историята и допринесе за екстремните горещини, наблюдавани през първата половина на годината, засилвайки въздействието на продължаващото изменение на климата.
От друга страна, концентрацията на CO2 достигна безпрецедентни исторически нива. През тази година количеството въглероден диоксид в атмосферата надхвърли 402,9 части на милион (ppm). Тази тревожна цифра подчертава спешната необходимост от намаляване на глобалните емисии.
Ефектите се наблюдават във всички части на света, като полярните региони са най-засегнати. През декември 2016 г. температурата в Арктика беше близо до 25 градуса над от нормалното, което ускори тревожното топене на полярните шапки. The Световна метеорологична организация (СМО) предупреди, че топенето на лед може да повиши морското равнище с до един метър до края на века, което да засегне сериозно крайбрежните градове като Ню Йорк, Шанхай и Венеция.
Последици от повишаването на температурите през 2016 г
Повишаването на температурите през 2016 г. имаше опустошителни последици по целия свят. Няколко региона претърпяха екстремни горещи вълни и суша, докато други претърпяха редки проливни дъждове, които сериозно засегнаха населението и селското стопанство.
En Канада и САЩ, повишаването на температурите благоприятстваше появата на големи горски пожари. Драматичен пример е пожарът във Форт Макмъри, Канада, който опустоши повече от 600,000 XNUMX квадратни километра и разсели десетки хиляди хора.
En Индия, гореща вълна достигна 51 ° C в град Фалоди, което засяга ежедневието на милиони хора и причинява множество смъртни случаи. В Европа страни като Испания и Португалия регистрират рекордни температури, като Кордоба води с връх от 45,4°C.
Екосистемите също пострадаха от последиците от глобалното затопляне през тази година. Екстремните температури засегнаха селското стопанство в световен мащаб, унищожавайки милиони хектари посеви и излагайки на риск продоволствената сигурност на много райони по света.
Топенето на Арктика и въздействието му през 2016 г
Една от най-тревожните последици от глобалното затопляне през 2016 г. беше ускореното арктическо топене. През октомври същата година размерът на леда в Северния ледовит океан достигна едно от историческите си дъна, с нива до 28% по-ниски от обичайното за това време на годината.
Полярният лед играе ключова роля в термичната регулация на планетата поради способността си да отразява слънчевата светлина. Загубата на този лед не само допринася за покачването на морското равнище, но също така намалява способността на планетата Земя да отразява топлината, което допълнително ускорява темпото на изменението на климата.
Топенето засегна не само Арктика, но и масивни ледени покривки в Гренландия и Антарктика също бяха засегнати. Райони, традиционно богати на морско биоразнообразие, като ледените рафтове, започнаха да губят видове с тревожна скорост поради загубата на подходящи местообитания.
Предвижда се, че ако не се предприемат драстични мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, пълното изчезване на полярния лед през лятото може да настъпи по-рано от очакваното, влошавайки въздействието на изменението на климата върху обитаемите крайбрежни региони.
Въздействие върху морските екосистеми
El затопляне на океана Като следствие от изменението на климата през 2016 г., то оказа силно отрицателно въздействие върху морските екосистеми. Един от най-изследваните случаи е този на Голям бариерен риф в Австралия, най-голямата коралова система в света. Повишаването на температурата на водата причини масово избелване на коралите, което засяга повече от 67% от рифовете в региона.
Повишаващите се температури не само карат коралите да губят цвета си, но и нарушават симбиозата с водораслите, която им помага да получат хранителни вещества. Това не само застрашава кораловите общности, но и много видове, чието оцеляване зависи от тях.
Освен избелването на коралите, друг разрушителен процес, който се засили през 2016 г., е подкиселяване на океана. Това явление възниква, когато океаните абсорбират големи количества въглероден диоксид (CO2) от атмосферата, причинявайки повишаване на киселинността на водата. Подкисляването сериозно засяга много видове мекотели, ракообразни и организми, които зависят от образуването на калциев карбонат в техните структури, като корали и някои видове фитопланктон.
Бъдещето на изменението на климата: какво можем да очакваме?
Драматичното покачване на глобалните температури през 2016 г. е ясно предупреждение, че ако не се предприемат решителни действия, бъдещето може да бъде белязано от още по-сериозно затопляне. Прогнозите на Междуправителствена група по изменение на климата (IPCC) Те изчисляват, че до края на века планетата може да достигне затопляне с повече от 3°C, ако не се прилагат ефективни политики за намаляване на емисиите на парникови газове.
El Парижко споразумение, който влезе в сила през 2016 г., установява като основна цел да се ограничи повишаването на глобалната температура до по-малко от 2°C, като идеалът е да не надвишава 1.5°C. Експертите обаче предупреждават, че въпреки че споразумението представлява важна стъпка, настоящите мерки не са достатъчни за постигане на тази цел.
В световен мащаб емисиите на въглероден диоксид продължават да растат, въпреки че е вярно, че в някои страни като Китай има обнадеждаващи признаци за намаляване. Предизвикателството обаче е огромно и кризата с климатичната миграция, която може да се отприщи през следващите десетилетия, заплашва да засегне сериозно милиони хора по света.
2016 година отбеляза повратна точка и от този момент нататък изменението на климата вече не може да бъде игнорирано. Изключително важно е правителствата и хората да осъзнаят и да действат, за да спрат изменението на климата, преди да е станало твърде късно.