Както видяхме в статията Икономически растеж или устойчивост на околната среда?Има хора, които вярват, че икономическият растеж е безкраен във времето. Но реалността е малко по-различна. Икономическият растеж се основава на експлоатацията и използването на природните ресурси, които нашата планета ни предлага. Тези обаче ресурсите са ограничени и степента им на регенерация трябва да е по-ниска от скоростта на експлоатация, за да продължим да се възползваме от тях. Когато експлоатацията надхвърли капацитета за регенерация, се казва, че сме достигнали планетарни граници.
Контекстът на планетарните граници
Концепцията за планетарни граници беше предложена за първи път през 2009 г. от група от 28 учени, ръководени от Йохан Рокстрьом от Стокхолмския център за устойчивост. Тази рамка идентифицира девет основни процеса, които регулират стабилността и устойчивостта на Земята. Ако някой от тези процеси бъде променен над определени прагове, това може да доведе до драстична промяна в земната система, отдалечавайки ни от настоящите условия, които позволяват живота такъв, какъвто го познаваме.
Деветте предложени планетарни граници включват взаимодействие между сложни биофизични процеси, които поддържат глобалния климатичен и екологичен баланс. От Промишлена революцияЧовечеството обаче е засилило експлоатацията на природните ресурси до точката, в която са в момента надхвърли шест от тези планетарни ограничения, което значително увеличава рисковете за живота на Земята.
Деветте планетарни граници
Деветте предложени планетарни граници са описани по-долу:
- Изменение на климата: Тази граница се измерва чрез концентрацията на CO2 в атмосферата и радиационното въздействие. За да се осигури безопасен климат, беше установен праг от 350 ppm (части на милион) CO2 в атмосферата, но в момента сме надхвърлили 417 ppm, което вече доведе до повишаване на глобалната температура с повече от 1,2° C от индустриалната революция.
- Целостта на биосферата: Това ограничение се отразява в изчезването на видове и унищожаването на екосистемата. Ускорената загуба на биоразнообразие е причина за това, което много учени смятат шесто масово измиране.
- земеползването: Трансформацията на естествените екосистеми, особено обезлесяването в Амазонка, промени естествените цикли на климата и хранителните вещества, надхвърляйки планетарния лимит за стабилност на биосферата.
- Биогеохимични потоци на азот и фосфор: Тези елементи са от съществено значение за живота, но прекомерната им употреба в торове е генерирала сериозни дисбаланси във водните екосистеми, причинявайки разпространението на мъртви зони в океаните и моретата поради еутрофикация.
- Изтъняване на озоновия слой: Въпреки че тази граница беше превишена през последните десетилетия, мерките, предприети съгласно Монреалския протокол, успяха частично да обърнат щетите, стабилизирайки озоновия слой.
- Промени в използването на прясна вода (синя и зелена вода): Добивът на вода за селското стопанство и други човешки дейности е засегнал наличието на вода в много региони. Изчислено е, че сме надхвърлили безопасната граница в няколко области на планетата.
- Окисляване на океана: Тази граница е близо до надвишаване поради масовото поглъщане на CO2 от океаните, което води до намаляване на нивата на рН, което засяга главно морските екосистеми като коралите.
- Атмосферно аерозолно натоварване: Аерозолите, като сажди и други частици, отделяни по време на промишлени дейности и горски пожари, влияят върху образуването на облаци и валежите. Въпреки че тази граница все още не е надмината в световен мащаб, региони като Индия вече изпитват сериозни смущения поради замърсяването на въздуха.
- Нови химични единици: Микропластмаси, пестициди и други химикали, създадени от човека, са изпуснати в околната среда без пълна оценка на тяхното дългосрочно въздействие. Тази граница също е превишена.
Промяната на климата: най-критичната планетарна граница
El изменение на климата Това без съмнение е най-критичната планетарна граница, тъй като нейните ефекти са по-видими от всякога. Увеличаването на екстремните метеорологични явления като суши, пожари, урагани и горещи вълни са само част от преките последици от изменението на климата. Освен това ледниците се топят с тревожна скорост и това допринася за покачването на морското равнище, застрашавайки крайбрежните популации.
Счита се, че надвишаването на глобалното затопляне с 1,5ºC би означавало точка, от която няма връщане. Въпреки това вече сме на път за сценарий за покачване до 2ºC, ако незабавно не се предприемат драстични действия.
За смекчаване на изменението на климата е наложително да се намалят емисиите на парникови газове, особено CO2, метан и азотен оксид. Международните усилия като Парижкото споразумение се стремят да ограничат глобалното затопляне, но ще трябва да бъдат приложени по-строги мерки за постигане на тези цели.
Загуба на биоразнообразие: шестото масово изчезване
La загуба на биологично разнообразие Това е още една от планетарните граници, които са надминати. Това е сериозно не само защото губим хиляди видове всяка година, но и защото биоразнообразието играе решаваща роля в баланса на екосистемите. Загубата на ключови екологични функции, като опрашване от насекоми и регулиране на болести, застрашава селското стопанство и човешкото здраве.
Ние се намираме в средата на това, което много учени смятат за шесто масово измиране, криза безпрецедентна в историята на Земята след изчезването на динозаврите. Интензивното използване на земята за селско стопанство, добив и урбанизация унищожава местообитанията на много видове, ускорявайки изчезването им.
Въздействието на земеползването и обезлесяването
Превръщането на горите в земеделска или урбанизирана земя е една от основните причини за загуба на биологично разнообразие. Дъждовните гори на Амазонка, например, са загубили огромно количество площ през последните десетилетия поради обезлесяването, което не само намалява биоразнообразието, но също така засяга глобалния климат чрез освобождаване на големи количества CO2, съхраняван в дърветата.
Неустойчивото използване на земята не само засяга биоразнообразието, но също така нарушава водния цикъл, допринася за ерозията на почвата и засяга местните общности, които зависят от природните ресурси за препитанието си.
Трансформацията към по-устойчиви селскостопански практики и обръщането на обезлесяването са спешни, особено в критични региони като Амазонка и Югоизточна Азия.
Биогеохимични потоци: случаят на азот и фосфор
El азот и фосфор Те са от съществено значение за растежа на растенията и живота като цяло. Съвременното земеделие обаче е въвело огромни количества торове, съдържащи тези елементи, причинявайки сериозни дисбаланси в екосистемите.
Когато торове, богати на азот и фосфор, се просмукват във водни тела, те предизвикват цъфтеж на водорасли, драстично намалявайки нивата на кислород и създавайки мъртви зони, където водните организми не могат да оцелеят. Това породи екологични кризи в езерата, реките и океаните по целия свят, изостряйки загубата на биоразнообразие и колапса на морските екосистеми.
Освен това газовете, отделяни от същите тези торове, допринасят за глобалното затопляне, тъй като азотните оксиди са мощни парникови газове.
Изтъняването на озоновия слой: пример за успех
Случаят на изтъняване на озоновия слой Това е една от малкото планетарни граници, които са успешно управлявани. През 1980-те години на миналия век учените откриха, че химикали, известни като хлорофлуоровъглероди (CFC), разрушават стратосферния озон, увеличавайки излагането на Земята на вредните ултравиолетови лъчи на слънцето. Това повишава риска от рак на кожата и засяга безброй видове.
Благодарение на Монреалски протокол (1987 г.), страните се съгласиха постепенно да премахнат употребата на CFC. В резултат на това озоновият слой показа признаци на възстановяване, превръщайки се в пример за успех, когато се предприемат съгласувани и решителни действия на глобално ниво.
Промени в използването на прясна вода
El използване на прясна вода То е тясно свързано със селскостопанското производство и човешката експанзия. Синята вода (повърхностна и подпочвена вода) и зелената вода (присъстваща в почвената влага и абсорбирана от растенията) са от съществено значение за функционирането на екосистемите и селското стопанство. Прекомерното използване на вода обаче доведе до недостиг в няколко региона на света, засягайки милиони хора и излагайки на риск производството на храни.
Отклоняването на реките, прекомерното извличане на водоносни хоризонти и изграждането на хидравлична инфраструктура са променили естествените водни потоци, допринасяйки за деградацията на влажните зони и други водни екосистеми. В много райони наличната прясна вода вече е надхвърлила границата на безопасно използване.
Окисляване на океана
La подкисляване на океана Това е една от планетарните граници, която все още не е напълно надмината, но сме много близо. Тъй като океаните абсорбират повече въглероден диоксид от атмосферата, нивата на рН намаляват, което сериозно засяга морски видове като корали, мекотели и ракообразни, чието оцеляване зависи от наличието на карбонати във водата за формиране на техните черупки и скелети.
Това явление има последици и за човешките хранителни системи, тъй като загубата на морски видове засяга риболова и развитието на водните хранителни вериги.
Атмосферно аерозолно натоварване
Лос атмосферни аерозоли, като сажди и замърсяващи частици, влияят както на климата, така и на човешкото здраве. Изчислено е, че милиони хора умират всяка година в резултат на респираторни заболявания, свързани със замърсяването на въздуха. Освен това аерозолите могат да повлияят на местните метеорологични модели, като повлияят на образуването на облаци и валежите.
Аерозолът в региони като Южна Азия и Китай достигна опасни нива, което допълнително усложни глобалната борба срещу изменението на климата.
Въпреки че тази граница все още не е превишена на планетарно ниво, изключително важно е да се вземат мерки за намаляване на емисиите на замърсители.
Нови химикали: несигурна граница
И накрая, границата на нови образувания, който включва химически вещества, интегрирани в околната среда, като микропластмаси, пестициди и радиоактивни отпадъци, е един от онези, които генерират най-голяма несигурност. Въпреки това той очевидно е надвишен и въпреки че не знаем какви точно ще бъдат дългосрочните последици от това натрупване на нови химикали в атмосферата и екосистемите, неговото отрицателно въздействие вече е очевидно в замърсяването на водата и здравето на морски екосистеми.
Необходимо е да се предприемат незабавни мерки за регулиране на производството и разпространението на тези вещества, за да се избегне необратимо въздействие върху екосистемите и човешкото здраве.
Човечеството вече е надхвърлило шест от деветте планетарни ограничения, установени от научната общност, което представлява значителен риск за бъдещето на живота на Земята. Въпреки че все още е възможно да се обърнат някои от щетите, от съществено значение е да се предприемат координирани мерки, както на местно, така и на глобално ниво, за да запазим планетарния баланс, от който зависим нашето оцеляване.