Европа Това е един от регионите на света с по-голям инсталиран капацитет на водноелектрическото производствоСпоред последния доклад на Международна хидроенергийна асоциация (IHA). Европейският съюз е дом на приблизително 260 GW от очакваните глобални общо 860-950 GW инсталиран водноелектрически капацитет.
Тази енергия е основен стълб в европейския енергиен преход, благодарение на ключовата си роля не само в производството на възобновяема електроенергия, но също и в стабилността и гъвкавостта, които осигурява на електрическата система.
Други континенти също напредват в този сектор и Китай надмина Съединените щати по инсталиран капацитет, докато Южна Америка също развива своите водни ресурси с висока скорост. На глобално ниво се изчислява, че между 127 и 150 GW от капацитета принадлежат на помпено-акумулиращи централи и се очаква ръст от 60% на този пазар през следващите пет години.
Развитие на водноелектрическата енергия в Европа
Тенденцията в Европа е тази на a модернизация на съществуващата инфраструктура, много от които са на възраст над 40 години. Този процес включва подновяване на лицензи и актуализиране на оборудването за повишаване на ефективността на завода. Според доклада REN-21, през 2009 г. инсталираният водноелектрически капацитет в Европа нарасна с 3%, подчертавайки зрелостта на сектора и необходимостта от продължаване на развитието на тази технология.
Настоящият сценарий обаче е изправен пред няколко предизвикателства, като например периодичните засушавания, които засягат регионите в Южна Европа, причинявайки значително намаляване на производството на водноелектрическа енергия. Например през 2022 г. имаше 15% спад в производството в някои европейски страни, което отразява уязвимостта към изменението на климата.
Видове водноелектрическа енергия
- Големи водноелектрически централи: Тези проекти обикновено имат производствен капацитет над 10 MW и изискват големи язовири и резервоари. В Европа инсталираният капацитет се откроява в страни като Франция, Италия и Норвегия.
- Мини водноелектрически: Проекти с капацитет под 10 MW са често срещани в селските райони за местно използване или в райони с ограничени водни ресурси. Испания и Италия са лидери във внедряването на тази технология в рамките на Европейския съюз.
- Натрупване на изпомпване: Тази техника е ключова за съхраняване на енергия, получена от непостоянни източници като слънце или вятър. Общият помпено-акумулиращ капацитет възлиза на няколко гигавата в Европа, като Испания е една от страните с най-добра инфраструктура.
Екологични и социални ползи
Водноелектрическата енергия е полезна не само за генерирането на чиста електроенергия, но и за капацитета си за регулират течението на реките, подпомагане на управлението на водата за човешка и селскостопанска консумация и нейния потенциал за предотвратяване на наводнения. Освен това водноелектрическите инфраструктури са източник на заетост и икономически двигател в селските райони, като допринасят за местното развитие и заселването на населението.
Забележителен случай е разработването на комбинирани проекти, като този на Алкева в Португалия, който интегрира слънчева и водноелектрическа енергия, като максимизира използването на възобновяеми ресурси и гарантира по-голяма стабилност в доставките на електроенергия.
Въздействие върху околната среда и нови решения
Въпреки предимствата си, изграждането и експлоатацията на водноелектрически централи може да има отрицателно въздействие върху водните екосистеми. Промяната на речните местообитания и пречките пред миграцията на рибите са основните свързани проблеми. През последните години обаче бяха разработени технологии, които да направят водноелектрическите централи по-устойчиви.
Европейският проект FIThydro, например, е изследвал създаването на технологични решения за смекчаване на въздействието върху околната среда на водноелектрическите централи. Постиженията включват устройства, които насочват рибите далеч от турбините или технологии за мониторинг, които гарантират, че инсталациите работят, като минимизират екологичните щети.
Иновативни проекти за подобряване на инфраструктурата
Една от основните тенденции в Европа е модернизацията на съществуващата инфраструктура. Изпълняват се проекти като iAMP-Hydro, който има за цел да разработи интелигентна платформа за управление на водноелектрически централи, базирана на изкуствен интелект. Тази платформа ще позволи прилагането на мерки за Прогнозна поддръжка, подобряване на оперативната ефективност и намаляване на разходите за поддръжка.
Освен това се полагат усилия за цифровизиране на европейските водноелектрически централи, за да се подобри вземането на решения и да се намали въздействието върху околната среда. Дигитализацията ще позволи също така да се оптимизира използването на вода по време на периоди на суша и ще намали зависимостта от метеорологичните условия.
Бъдещето на водноелектрическата енергия в Европа
Целта на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии и постигане на 20% от енергията, произведена от възобновяеми източници до 2020 г., не е приложима еднакво за всички страни и позволява на страните с по-голям водноенергиен капацитет, като скандинавските, да надхвърлят тази цифра, докато други по-малко развити страни в този сектор остават под него.
Въпреки че не всички големи помпени централи се считат за възобновяеми в рамките на декарбонизацията, стремежът към по-голям капацитет за съхранение и прилагането на по-устойчиви решения гарантира, че водната енергия ще продължи да бъде фундаментална за декарбонизацията на Европа.
Освен това инициативи като напр Европейски водноелектрически алианс, съставен от основните електрически компании в Европа, насърчава включването на водноелектрическата енергия в Зелената сделка на Европейския съюз, подчертавайки нейната стратегическа роля в доставката на чиста енергия и в регулирането на електрическата система.
Водноелектрическата енергия без съмнение е един от крайъгълните камъни на енергийното бъдеще на Европа. Въпреки че е изправен пред предизвикателства като застаряваща инфраструктура и последиците от изменението на климата, неговият капацитет за съхранение и гъвкавост го правят незаменим съюзник в прехода към по-устойчива електрическа система.
Защото ако имаме други източници, те не се използват и тъй като банките, които финансират, не мислят за тези алтернативи, Панама разработва проекти, при които горите се изчистват и цялата биомаса се изхвърля или погребва, тоест няма цел с всички този материал е хиляди тонове (днес има технологии, които ни позволяват да се възползваме от това) и въпреки това имаме Министерство на околната среда. Трябва да имаме програми за непредвидени ситуации (наводнения, пожари) програми за земеделие (торове) накратко, мисля, че използваме само най-лесния начин.
Панама, като малка държава с териториално разширение и голяма в икономиката и развитието с малко възможности за водноелектрическа енергия, може да е в неравностойно положение по този въпрос в сравнение със съседните страни от Централна Америка, но мисля, че те имат решението на пръстите си, те не е необходимо да се изгражда инфраструктура за генериране на електрическа енергия, с малко въображение и с поглед към бъдещето с решителност, те биха могли да внасят евтина водноелектрическа енергия от Еквадор през Колумбия, тъй като разбирам, че има връзка между Панама и Колумбия и между Еквадор и Колумбия по този начин използвайки електрическите мрежи колумбийско-еквадорската електрическа енергия тече плавно към Панама и по този начин Панама ще има сигурността да има достатъчно електрическа енергия в продължение на много години, предполагам, че с малко положителна визия, електрическа енергия може да се даде на цяла Централна Америка: евтина и незамърсяваща помощ за планетата и за развитието на страните от Централна Америка.