Замърсяването на въздуха в Улан Батор: нарастващ проблем
Замърсяването на въздуха е глобален проблем, който засяга милиони хора, но има части от света, където това положение достига драматични нива. Столицата на Монголия, Улан Батор, е едно от онези места, където нивата на замърсяване са станали прекомерни. Всяка година хиляди хора умират поради замърсяването на въздуха, а числата в Улан Батор са тревожни.
Докато сме свикнали да чуваме за замърсяване в градове като Пекин, където нивата на суспендирани частици могат да достигнат 500 микрограма на кубичен метър, в Улан Батор концентрациите достигат 1.600 микрограма на кубичен метър, какво е 65 пъти повече от препоръчваното от Световната здравна организация (СЗО).
Основната причина за замърсяването в Улан Батор
Парадоксално, Улан Батор е град с ниска гъстота на населението, но въпреки обширните си пасища и ясното небе, той се превърна в един от градовете най-замърсени в света. Основният източник на замърсяване в града не е трафикът или тежката промишленост, както се случва в по-гъсто населените градове. Ключовият фактор за замърсяване в Улан Батор е градски юрти.
Юртите са традиционните домове, използвани от номадските общности в монголските пасища, но тъй като селското население се е преместило в столицата в търсене на възможности, тези домове са били инсталирани в предградията на града. В изключително студените зими на Монголия семействата, които обитават тези юрти, използват печки, захранвани с въглища за нагряване, което генерира големи количества дим и замърсяващи частици.
Въздействието на употребата на въглища върху здравето
Използването на въглища за отопление е почти задължителна мярка в Улан Батор, където температурите могат да достигнат до -50ºC през зимата. Този евтин и лесно достъпен ресурс обаче има висока цена: здравето на гражданите. Въглищата генерират големи количества въглероден диоксид (CO2) и суспендирани частици, които влошават качеството на въздуха и образуват плътен слой смог, известен като PM2.5 y PM10. Тези частици навлизат в белите дробове и причиняват сериозни дългосрочни увреждания.
Освен това високите нива на замърсяване засягат най-уязвимите слоеве от населението, особено Niños. Според организации като УНИЦЕФ, около 99% от децата в Улан Батор дишат замърсен въздух, което може да причини здравословни проблеми през целия ви живот, като хронични респираторни заболявания, астма, бронхит и дори рак на белия дроб в ранна възраст.
През 2013 г. Улан Батор беше класиран като вторият град в света с най-лошо качество на въздуха, а през последните години ситуацията се влошава поради изменение на климата, което допринася за по-екстремни зими и за това семействата да станат още по-зависими от въглищата.
Изменението на климата и миграцията в селските райони
El Глобалното затопляне влоши проблема в Улан Батор. Зимите стават все по-непредсказуеми, редуват се екстремни студени и топли сезони, което сериозно засяга живота в степите. Това е принудило хиляди номадски овчари да изоставят земите си и да се преместят в столицата в търсене на по-добри възможности за живот. Инфраструктурата на Улан Батор обаче не беше подготвена да приеме такава миграционна лавина, което доведе до неконтролирано разширяване на периферните квартали, където условията на живот са несигурни.
Увеличаването на броя на хората, изгарящи дървени въглища в юртите, рязко повиши замърсяването в града. През по-студените месеци нивата на PM2.5 могат да надхвърлят 3.000 микрограма на кубичен метър, число, което нарежда Улан Батор като един от най-замърсените градове в света. Според данни на СЗО, продължителното излагане на тези нива на замърсяване може да намали продължителността на живота с до 4 или 5 години.
Действия и решения срещу замърсяването
Правителството на Монголия, осъзнавайки сериозността на проблема, приложи различни мерки, за да се опита да намали замърсяването. Първо, използването на електрически нагреватели в юрти вместо въглищни печки. Освен това от 2019 г. електричеството е безплатно през нощта за семейства, живеещи в най-скромните райони. Тези мерки обаче са недостатъчни предвид мащаба на проблема.
Една от основните трудности е цената на по-малко замърсяващите технологии. Въпреки че по-ефективните електрически нагреватели и печките на въглища са субсидирани, много семейства нямат доверие в тях или не могат да си позволят разходите, увековечавайки използването на традиционни въглища. Освен това, топлоелектрически централи на Улан Батор продължават да работят с пълен капацитет, допринасяйки за 6% от замърсяването на въздуха.
Въпреки усилията на правителството, като например забраната за използване на сурови минерални въглища през 2019 г., проблемът продължава. The брикети от дървени въглища, които бяха рекламирани за намаляване на замърсяването, са по-скъпи и не всички семейства могат да си ги позволят, което ограничава тяхното приемане. От друга страна, зависимостта на Монголия от въглища остава основна пречка. Инвестициите във възобновяема енергия все още са недостатъчни, въпреки факта, че Монголия има голям потенциал за развитие на слънчева и вятърна енергия.
Властите също се опитват да спрат миграцията към столицата чрез програми за развитие на селските райони, които се стремят да подобрят условията на живот в провинциите и да спрат изселването към Улан Батор, но подобряването на инфраструктурата и създаването на работни места са задачи, които изискват време и ресурси.
Перспективата е обезсърчаваща за жителите на Улан Батор, особено за най-уязвимите. Без решителни и продължителни действия населението на столицата ще продължи да страда от сериозните последици от замърсяването на въздуха.
Улан Батор е изправен не само пред сериозен проблем със замърсяването, което драматично засяга здравето на гражданите му, но и пред структурно предизвикателство в лицето на неконтролирания растеж и враждебната климатична среда. Въпреки че се предприемат мерки за намаляване на замърсяването, зависимостта от въглищата и икономическите трудности правят промяната бавна и сложна. В контекст, в който качеството на въздуха се влошава година след година, монголската столица се нуждае от спешни решения не само за своето настояще, но и за да осигури по-здравословно бъдеще.