Ясно е, че изменението на климата няма да засегне еднакво всички места по света. Има региони, които са по-уязвими от други, и сред тях са страни, които са най-засегнати от изменението на климата, които вече са със сериозни последствия. Тези нации, поради тяхното местоположение и климатични характеристики, са много по-чувствителни към ефектите от глобалното затопляне.
В тази статия ще разгледаме кои държави са най-засегнати от изменението на климата, въздействието, което това явление оказва върху тях, и мерките, които се предприемат за смекчаване на последствията.
10-те страни, най-засегнати от изменението на климата
Доклад на Oxfam разкри, че 10-те държави, най-засегнати от изменението на климата, са преживели тревожно състояние 123% увеличение на тежкия глад през последните шест години. Тези нации, многократно подложени на екстремни метеорологични явления, са били обект на повечето спешни искания на ООН, свързани с климата.
Според Габриела Бучер, изпълнителен директор на Oxfam International, изменението на климата вече не е дългосрочна прогноза; се случва сега и предизвика опустошителни климатични събития като суши, циклони и наводнения. През последните 50 години тези явления са станали до пет пъти по-чести и опасни.
Докладът "Гладът и глобалното затопляне» посочва 10 особено уязвими региона: Сомалия, Хаити, Джибути, Кения, Нигер, Афганистан, Гватемала, Мадагаскар, Буркина Фасо и Зимбабве. В тези страни повече от 48 милиона души страдат от остър глад, двойно повече от цифрата, регистрирана през 2016 г. Освен това около 18 милиона души са на ръба на глада.
Тези екстремни климатични явления надхвърлят капацитета на обеднелите общности, влошавайки съществуващото неравенство и конфликти. След това анализираме някои конкретни случаи.
Случаи на глад в най-засегнатите от климатичните промени страни
La суша в Сомалия Това е най-лошото регистрирано в историята на страната. Смята се, че гладът може да избухне по всяко време в областите Байдоа и Бурхакаба. Тази климатична трагедия е разселила повече от милион души. Сомалия, една от страните, най-малко подготвени да се изправят срещу изменението на климата, е на 172 от 182 места по индекса на уязвимост към климата.
En Кения, сушата засегна сериозно селскостопанската икономика. Приблизително 2,5 милиона животни са изгубени, а други 2,4 милиона души, включително стотици хиляди деца, са изправени пред остър глад.
En Нигер, панорамата е също толкова тревожна. Селскостопанското производство е намаляло с 40% поради комбинацията от екстремни метеорологични явления и въоръжени конфликти. Понастоящем се изчислява, че 2,6 милиона души страдат от тежко недохранване, което представлява увеличение на 767% спрямо 2016г.
En Буркина Фасо, гладът се е увеличил 1.350% от 2016 г. Конфликтите и опустиняването направиха селското стопанство невъзможно и ако глобалното затопляне надхвърли 2°C, се очаква посевите от просо и сорго да намалеят с до 25%.
En Гватемала, сушата е опустошила 80% от царевичните култури и е унищожила плантациите с кафе, довеждайки общности като Сухия коридор до ръба на икономически колапс.
Глобално неравенство
Един от най-големите проблеми, произтичащи от климатичната криза, е несправедливостта на нейните последици. The държави, които допринасят най-малко за изменението на климата Те са, парадоксално, тези, които страдат най-много от неговите последствия. 10-те най-уязвими региона произвеждат по-малко от 0,13% от глобалните въглеродни емисии, докато страните от Г-20, които представляват 80% от световната икономика, са отговорни за 75% от емисиите.
Въпреки своята отговорност, богатите нации не само отделят повече, но и са по-добре подготвени да устоят на изменението на климата. За разлика от тях развиващите се страни не разполагат с необходимите ресурси за справяне с природни бедствия и техните икономики са сериозно засегнати. Неравенството допълнително се влошава от подкрепата, която замърсяващите нации оказват на компании, които в много случаи финансират техните политически кампании.
Драматичен пример е, че големите въглеводородни компании са генерирали средно 2.800 милиарда долара на ден през последните 50 години. Натрупаната печалба за 18 дни на тези компании може да финансира хуманитарните нужди за 2022 г., предложени от ООН, които изискват 49.000 милиарда долара.
Решения на проблема
От решаващо значение е най-замърсяващите нации да изпълнят ангажиментите си за намаляване на емисиите. На ключови срещи като Общото събрание на ООН и COP27 необходимостта от прилагане на мерки като обезщетение за загуби и щети и финансова подкрепа за най-уязвимите страни за адаптирането им към изменението на климата.
Експертите също се застъпват за налагането на по-високи данъци на големите замърсители. Ако компаниите за изкопаеми енергийни източници дарят само 1% от годишните си печалби, това ще генерира приблизително 10.000 милиарда долара, което би могло да се справи с голяма част от недостига в глобалния призив за хранителна сигурност на ООН.
Изменението на климата е явление, което засяга света по неравномерен начин. Докато най-бедните страни страдат от най-тежките последствия, страните, отговорни за най-много емисии, имат етична отговорност да предприемат действия и да предложат ефективни решения, не само като акт на благотворителност, но и като морален императив.