Разрушението, причинено от Тралене сериозно засяга морските екосистеми. Този метод има сериозни последици за околната среда, включително намаляването на биоразнообразието, тъй като нежеланите видове се залавят и изхвърлят, често мъртви или ранени. Особено сериозен проблем в защитените територии, като тези в Испания, където разпоредбите често не се спазват.
Какво е тралене?
La Тралене Това е метод за риболов, широко използван в различни части на света, характеризиращ се с използването на мрежи, които се влачат по морското дъно. Тази система се прилага главно от големи кораби, известни като траулери, които разпръскват мрежи по морското дъно с цел улов на търговски видове. Тези мрежи, които могат да достигнат огромни размери, помитат безразборно морското дъно, улавяйки всичко по пътя си, от риби до нежелани организми като корали и ракообразни.
Въпреки че е ефективен при улавяне на големи количества риба, траленето е изключително вредно за екосистемите. Въздействието е особено опустошително на дълбочина, където са необходими десетилетия или дори векове, за да се възстановят засегнатите организми. Голям брой некомерсиални видове също са хванати в капан, известни като прилов, проблем, който е документиран в няколко научни изследвания.
Тази техника не само засяга видовете от търговски интерес, но също така унищожава местообитанията на много други морски създания. Сред най-засегнатите са коралите и леглата с морска трева, които са от съществено значение за стабилността на морската екосистема.
Последици от тралене
Въздействието на траленето върху екосистемите е широкообхватно и опустошително. Тук описваме някои от най-значимите ефекти:
- Щети на морското дъно: Тежките траулерни мрежи, влачени по морското дъно, унищожават естествените местообитания. Тези щети са сравними с опустиняването на сушата, тъй като траленето премахва утайки и унищожава основни местообитания като коралови рифове и ливади на Posidonia (растение, което се среща изключително в Средиземно море).
- Прилов: Този проблем се отнася до улавянето на нецелеви видове, които често включват застрашени животни като акули, скатове и морски костенурки. 92% от изхвърления улов в Европейския съюз се дължи на тралене.
- Въздействие върху рибните популации: При траленето не се прави разлика между млади и възрастни риби, което сериозно засяга способността на вида да се възпроизвежда. Тази практика увеличава риска от свръхексплоатация на видове като мерлуза или морски монах, които вече показват тревожно намаляване на популациите си.
- Унищожаване на местообитания: В допълнение към улавянето на видове, траленето унищожава местообитанията, необходими за морския живот. Отстраняването на морското дъно освобождава богати на въглерод седименти, които са се отлагали от векове, изостряйки проблема с изменението на климата.
Тралене в защитени зони
Тревожно явление е практиката на тралене защитени морски зони. Според данни от 2022 г. в Испания 75% от риболовните кораби, посветени на тази техника, са ловили в законно защитени зони. Това не само нарушава законите за опазване на биоразнообразието, но пряко влияе върху ефективността на тези зони като убежища за морската фауна. Натрупването на морски отпадъци и липсата на наблюдение в много райони допълнително влошават проблема.
Траулерите, работещи в защитени зони, не само застрашават уязвимите видове, но и пречат на по-широките усилия за опазване. В конкретния случай на Испания са регистрирани повече от 178.000 XNUMX часа риболов в защитени зони, което е тревожно предвид критичното състояние на морските екосистеми в тези зони. От съществено значение е да се прилагат по-строги мерки за защита и незаконният риболов в тези райони да се наказва строго. Настоящите разпоредби, често неефективно управлявани, не са достатъчни, за да спрат този вид дейност.
Въздействие на климата от тралирането
Траленето не само засяга биоразнообразието, но също така има значително въздействие върху изменението на климата. Морските седименти са важни въглеродни отлагания, които, когато бъдат отстранени и освободени чрез тралене, допринасят за освобождаването на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата. Изчислено е, че траленето отделя повече CO2 от авиационната индустрия. Това явление влошава кризата с изменението на климата, тъй като океаните са решаващ елемент при улавянето на атмосферния въглерод.
Унищожаването на седименти и местообитания, които служат като „поглътители на въглерод“, нарушава този естествен цикъл и допринася за натрупването на CO2 в атмосферата. Всъщност проучване от 2024 г. отбелязва, че траленето може да освободи до 370 милиона метрични тона въглероден диоксид годишно. Тази цифра е тревожна, тъй като означава, че траленето не само допринася за унищожаването на морските екосистеми, но и за ускоряването на глобалното затопляне.
Алтернативи на траленето
С нарастващите познания за вредните ефекти от траленето, изследователи и екологични организации се застъпват за по-устойчиви методи за риболов. Те включват:
- Занаятчийски риболов: Този вид риболов, който използва традиционни методи, е много по-малко вреден за околната среда и има намалено въздействие върху морското биоразнообразие.
- Риболов с парагади: За разлика от тралове, риболовът с парагади позволява да се избират уловените видове и да се избягва приловът на нежелани видове.
- Устойчива аквакултура: Една от най-обещаващите опции, тази техника включва отглеждане на риба в контролирана среда за намаляване на натиска върху дивите популации.
Научната общност и екологичните организации са съгласни, че преходът към по-устойчиви риболовни практики е жизненоважен за запазване на баланса на океаните. Освен това е от съществено значение правителствата да се намесят за прилагане на ефективни политики за опазване на околната среда в техните териториални води.
Международни разпоредби и усилия
Европейският съюз и различни международни организации започнаха да прилагат ограничения върху тралирането. През 2022 г. ЕС обяви намерението си да забрани този вид риболов в 87 морски зони в Атлантическия океан преди 2030 г. Освен това през 2023 г. Испания регулира броя на дните, през които траловият флот може да лови, което се надява да намали въздействието върху околната среда тяхната дейност. Прилагането на тези разпоредби обаче се натъкна на силна съпротива от страна на риболовната индустрия, която твърди, че траленето представлява до 40% от оборота на сектора в Европа.
Като се има предвид тази реалност, от съществено значение е да се намери баланс между екологичната устойчивост и икономическите нужди на риболовния сектор. Необходими са по-големи усилия за обучение на потребителите да избират риба, произведена с помощта на устойчиви техники и създаване на по-големи стимули за стимулиране на прехода към по-малко разрушителни техники. Всяко усилие за опазване на морската среда трябва да включва не само забрана за тралиране в защитени зони, но и политики, които насърчават отговорната аквакултура и непромишления риболов като жизнеспособни заместители на доставките на риба. Траленето е една от основните заплахи за морското биоразнообразие.
Въпреки че е ефикасен метод за добиване на големи количества риба, въздействието му върху морските екосистеми и климата е опустошително. Само чрез регулации и преминаване към по-устойчиви практики можем да избегнем бъдеще, в което нашите океани се превръщат в пустинни зони, лишени от морски живот.