La хранителна радиация, известен също като йонизация, е техника, използвана за удължаване на срока на годност и подобряване на безопасността на хранителните продукти. Състои се от излагане на храна на йонизиращо лъчение, като напр гама лъчи, Рентгенови лъчи o ускорени електрони. Тази технология води началото си от 1940-те години на миналия век, когато е разработена от френски учени, за да отговори на нуждите от консервиране на храни в международния обмен. Облъчените храни могат да бъдат по-добре консервирани, транспортирани на дълги разстояния и съхранявани за по-дълго, благодарение на елиминирането на микроорганизмите и инхибирането на процеси като зреене или покълване.
Въпреки това е важно да не се бърка облъчването с радиоактивно замърсяване, тъй като облъчените храни не стават радиоактивни. Това е техника, одобрена и регулирана от различни международни органи, като например Световната здравна организация (СЗО) и FAO. Въпреки предимствата си, облъчването на храни също е обект на дебат поради потенциални рискове за здравето, околната среда и целостта на храните.
Предимства на хранителната радиация
Едно от основните предимства на облъчването на храната е, че позволява унищожават микроорганизми като E. коли, Salmonella y Campylobacter, отговорен за болести, причинени от храна. Това допринася значително за глобалната продоволствена сигурност. В допълнение, облъчването избягва прекомерната употреба на химикали за консервиране, аспект, който все повече се цени от съзнателния потребител.
На логистично ниво тази техника улеснява транспортирането на храна на дълги разстояния. Чрез предотвратяване на преждевременното узряване и спиране на процеси като разваляне, храната остава свежа за по-дълго време; нещо съществено в износ на нетрайни продукти. Освен това, облъчването може да се приложи към широка гама от продукти, включително frutas, зеленчуци, месо y риба, като по този начин надминава други методи за консервиране, като замразяване, които се прилагат ефективно само за определени видове храни.
Друго предимство е, че тъй като не влияе значително на хранителна стойност на храната, позволява много от основните й свойства да се запазят по-дълго в сравнение с други методи, като пастьоризация или термично нагряване. ФАО и СЗО потвърждават, че облъчването е безопасно, ако се използва в адекватни дози, тъй като не генерира остатъци в храната.
Рисковете от радиация
Въпреки предимствата, някои сектори на обществото, включително потребителски и екологични организации, изразиха загриженост относно ефектите от облъчването върху здравето и храната. Един от най-обсъжданите аргументи е, че йонизиращото лъчение може унищожават определени витамини, като витамин С и Е, влияещи върху хранителното съдържание на храните, въпреки че според EFSA и FDA, ефектите им върху макронутриенти основните са минимални.
Друго безпокойство е, че въпреки че облъчването елиминира патогенните микроорганизми, то не ги унищожава токсини че тези освобождават. Въпреки че облъчените храни може да изглеждат по-здравословни, те могат да скрият признаци на разваляне, подмамвайки потребителя да купува храни, които не са пресни. Тази точка подчертава важността да не се използва радиация като заместител на хигиената или добри земеделски и производствени практики.
Съобщава се също за проучвания върху животни, които предполагат, че продължителната консумация на облъчени храни може да бъде свързана с рак y генетични мутации. Въпреки че тези открития са оспорвани и неубедителни, те повдигнаха въпроси дали облъчването може да промени клетъчната структура на храните по опасни начини. Последните проучвания показват, че облъчването на храни с съдържание на мазнини може да генерира съединения като циклобутанони, считани за потенциално опасни за здравето.
Рискове за околната среда
Въздействието на облъчването на храната върху околната среда не може да бъде подценявано. Голяма част от критиките са насочени към използването на специализирани съоръжения, които борави с йонизиращо лъчение. Транспортирането и съхранението на ядрени материали, като напр Кобалт-60 о ел Цезий-137, използвани в процеса, представляват потенциални рискове като течове или аварии.
Освен това облъчването може да насърчи преместване на селскостопанска продукция, улесняване на вноса на продукти от региони, където екологични стандарти и трудовите права са по-слаби. Това от своя страна може да допринесе за увеличаването на въглероден отпечатък чрез увеличаване на международния транспорт на храни.
Ето защо се препоръчва облъчването да не се разглежда като независим метод за консервиране на храни, а като допълнение към други по-устойчиви селскостопански и производствени практики.
Въпреки предизвикателствата, през последните 40 години са проведени обширни проучвания за оценка на рисковете и ползите от облъчването. Според Европейска агенция за безопасност на храните (EFSA), техниката е безопасна и облъчените продукти не представляват по-голяма опасност от тези, третирани с други процедури.
Облъчването на храните е мощен инструмент за борба с болести, причинени от храни, удължаване на срока на годност на продуктите и подобряване на глобалната хранителна сигурност. Въпреки това трябва да се използва с повишено внимание и под строг надзор, за да се гарантира, че се спазват добрите земеделски и производствени практики. Докато изследванията продължават, облъчването ще продължи да бъде обект на дебати, но правилното му използване може да предложи ценни решения на проблемите на опазването в един все по-глобализиран свят.