През последните години новините за Глобалното затопляне y изменение на климата са се увеличили експоненциално в медиите. Това, което някога бяха спорадични предупреждения за влошаването на нашия климат, сега се превърна в ежедневен разказ със сериозни последици за планетата и живота на нея. Не много отдавна хората възприемаха изменението на климата като нещо катастрофално, но далечно. Днес обаче дебатът за климатичната криза достигна всички краища на света. Притеснително е, че честотата и сериозността на климатичните новини означават, че за мнозина това се възприема като нормално или неизбежно, въпреки че не е така.
Климатичната криза в цифри
Един от най-уважаваните субекти в измерването и разбирането на околната среда, Национална агенция за океаните и атмосферата на САЩ (NOAA), публикува тревожни доклади. В годишния си доклад за 2015 г. те подчертаха, че тази година не само е била с най-високите температури до момента, но е и годината, в която е имало най-голямо количество емисии на парникови газове. парникови газове до тогава. Това поражда основателна загриженост, като се има предвид, че тези газове са основните двигатели на глобалното затопляне.
Въздействия върху Арктика и океаните
Докладът на NOAA също подчертава, че арктичен Топи се с невиждана скорост. Този регион играе решаваща роля в регулирането на глобалната температура и влошаването му може допълнително да ускори климатичния дисбаланс. Освен това се отбелязва, че океаните вече са погълнали 90% от топлината генерирани от парникови газове, които сериозно засягат морските екосистеми.
Влошаването на Арктика не е просто научна статистика; Той засяга пряко местните общности, които зависят от тази среда за своето оцеляване, в допълнение към глобалното въздействие чрез промяна на климатичните модели по света. С тази скорост се прогнозира, че до края на века голяма част от арктическия морски лед ще е изчезнал през лятото.
Спешни мерки настоява Грийнпийс
В отговор на тези тревожни данни, екологични организации като Грийнпийс засилиха призивите си за действия в областта на климата. Татяна Нуньо, ръководител на кампанията за енергетиката и изменението на климата на Грийнпийс Испания, коментира, че тази критична ситуация трябва да бъде решена с дълбока промяна на манталитета. Всяка политическа мярка трябва да включва нулиране на емисиите на парникови газове, преди глобалните температури да се покачат повече от 1,5 ° C.
El Международно споразумение за климата проведено в Париж през декември 2015 г., беше повратна точка. По време на това споразумение бяха положени основите за борба с изменението на климата на глобално ниво, с цел ограничаване на повишаване на глобалната температура под 2°C, за предпочитане 1,5°C. Към днешна дата обаче много страни не успяха да изпълнят обещаните си ангажименти.
Настоящата извънредна климатична ситуация
И до днес климатична извънредна ситуация се е засилил. Високите температури през лятото достигнаха безпрецедентни върхове. Страни като Испания, Франция и Португалия претърпяха екстремни горещи вълни. Този модел е тревожен не само за здравето на хората, но и за цели екосистеми, които са на ръба на колапс. През 2022 г. в Испания повече от Загиват 5.876 души поради горещи вълни.
Феномени като големи горски пожари Те също са се влошили. 2022 г. регистрира най-лошия сезон на горски пожари в Испания досега през този век, с повече от 300.000 XNUMX хектара изгорени. Тези пожари, подсилени от екстремни температури и продължителна суша, се превърнаха в ясен индикатор за неконтролирана природа. Те не само причиняват унищожаването на екосистемите и загубата на биоразнообразие, но и влошават качеството на въздуха, което сериозно засяга човешкото здраве.
Необходими са спешни мерки за облекчаване на глобалното затопляне
Многобройни доклади от организации като Междуправителствена група по изменение на климата (IPCC) подчертават, че за смекчаване на изменението на климата е необходимо прилагането на серия от спешни мерки през следващите години. Някои от най-жизнеспособните подходи включват:
- Намаляване на емисиите на метан: Метанът е мощен парников газ, който оказва значително влияние върху глобалното затопляне. Емисиите на метан идват от дейности като производството на изкопаеми горива, животновъдството и разграждането на отпадъците. Според Грийнпийс драстичното намаляване на емисиите на метан може да намали глобалните температури с половин градус.
- Спрете обезлесяването: Безразборното изсичане на тропическите гори не само освобождава въглероден диоксид, натрупан в дърветата, но също така намалява капацитета на тези екосистеми да абсорбират CO2, присъстващ в атмосферата.
- Залесяване и възстановяване на екосистемите: Възстановяването на повредени гори и местообитания е от решаващо значение за повторното свързване на природните цикли, което помага за намаляване на въздействието от изменението на климата.
- Насърчавайте слънчевата и вятърната енергия: Възобновяемите енергии са основният стълб за премахване на изкопаемите горива. В момента слънчевата и вятърната енергия са по-евтини от традиционните енергийни източници в много страни и имат огромен потенциал за ограничаване на щетите върху климата.
Ролята на частния сектор и правителствата
Но не само правителствата трябва да носят отговорност за тази трансформация. Частният сектор също има основна роля в приемането на устойчиви политики. Компаниите по света започват да прилагат стратегии за постигане на нетни нулеви емисии, като използват възобновяеми енергийни източници и намаляват използването на замърсяващи материали в производствените си процеси. Това не само е жизненоважно за изменението на климата, но също така е доказано, че подобрява дългосрочните маржове на печалба.
Всъщност много компании вече инвестират в технологични иновации и R&D&i проекти, фокусирани върху създаването на нови продукти и услуги, които са по-устойчиви. Примерите за водеща промяна включват прецизно земеделие, което позволява оптимизиране на използването на природни ресурси и технологии на улавяне на въглерод, които се стремят да елиминират CO2 от атмосферата.
Бъдещето на Парижкото споразумение
Следващата стъпка за човечеството ще бъде да види напредъка на Парижко споразумение и как страните изпълняват ангажиментите си за намаляване на емисиите. За да се избегне срив на климата, широко разпространеният консенсус гласи, че глобалните емисии трябва да достигнат своя връх не по-късно от 2030 г. и да започнат драстично да намаляват след това. Масовият преход към икономика с чисти енергии Това е основна ос в този процес. Само чрез сериозни ангажименти и съвместни усилия можем да се надяваме да ограничим най-опустошителните въздействия от изменението на климата.
Ситуацията е критична, но има жизнеспособни и ефективни решения. Чрез прилагането на конкретни мерки правителствата и компаниите носят отговорността да насочат планетата към по-устойчиво и балансирано бъдеще. Времето за действие е сега.