Моретата и океаните са изправени пред безпрецедентна деградация поради човешка дейност. Тази криза засяга не само морския живот, но и глобалните екосистеми и основните услуги, които океаните ни предоставят, като регулиране на климата и усвояване на въглероден диоксид (CO2).
Човешкото въздействие върху океаните не се ограничава до прекомерния риболов, но включва замърсяване с пластмаси, химически разливи, повишаващи се температури поради изменението на климата и много други. Тези фактори ускоряват деградацията на тези изключително важни екосистеми.
Деградация на океана
Изследователи от различни научни институции, включително Института по екологични науки и технологии и Испанския институт по океанография, предупредиха за бързото влошаване на състоянието на океаните през последните две десетилетия. Причините за тази тенденция се умножават, засягайки морското биоразнообразие и основните биогеохимични цикли на планетата, като цикъла на въглерода и цикъла на кислорода.
Основните заплахи за океаните включват пластмасово замърсяване, изхвърляне на вредни химикали и нарастващи нива на CO2, които генерират явления като подкиселяване на океана. Този процес сериозно уврежда калциращите видове като корали и мекотели, които зависят от калциевия карбонат, за да изградят своите структури. Загубата на биоразнообразие заплашва не само пряко морския живот, но и продоволствената сигурност на милиони хора по света.
Друг критичен проблем е разширяването на мъртвите зони, т.е. хипоксичните зони, където количеството разтворен кислород е недостатъчно за оцеляването на повечето морски обитатели. Това явление се е увеличило поради еутрофикация, причинена от излишък на хранителни вещества, като азот и фосфор, от селското стопанство и промишлената дейност. Тези отпадъци, когато се влачат от реките към океаните, генерират огромен растеж на водорасли, които консумират кислород, създавайки тези безжизнени зони.
Поради това е от съществено значение да се подобри управлението на отпадъците и да се възприемат устойчиви земеделски практики за намаляване на замърсяването на морето.
гори морски животни
Концепцията за "животински гори" се отнася до бентосните общности, които живеят на дъното на морето, които включват корали, горгонии, гъби и двучерупчести. Тези структури приличат на гора поради тяхната взаимосвързаност и множество биологични взаимодействия, спомагащи за поддържането на баланса на морската екосистема.
Тези морски екосистеми покриват голяма част от планетата, тъй като океаните покриват 70% от повърхността на Земята и концентрират 90% от живота върху нея. Въпреки това, подобно на сухоземните гори, морските гори са застрашени. Свръхексплоатацията на природните ресурси, променящите се температури на водата и замърсяването водят до драстична загуба на биоразнообразие в тези екосистеми, което от своя страна затруднява възстановяването на пълната им функционалност.
Според експерти, ние едва познаваме a 5% от морското биоразнообразие. Това означава, че губим не само организми, но и достъп до важни научни открития и потенциални лекарства.
Въздействие на изменението на климата върху океаните
El изменение на климата е една от основните причини за влошаването на морското биоразнообразие. Средната температура на океаните се е повишила значително от 70-те години на миналия век, причинявайки бедствия като масово избелване на корали. Морските горещи вълни стават все по-чести и засягат широк спектър от морска фауна и флора, както и хранителните вериги, в които участват.
Забележимо въздействие от затоплянето на океана е разширяването на химикали във водата, като напр PFAS и тежки метали, които, натрупани в организмите, постепенно отравят морската фауна и се включват в хранителната верига на човека. Тези замърсители засягат всичко - от най-малките видове, като планктон, до големи китове и търговски риби.
Има също така все повече доказателства, че океаните губят биоразнообразие, тъй като видовете се преместват на по-високи географски ширини, търсейки по-ниски температури. Ако глобалното затопляне продължи със сегашните темпове, повече от 50% от морските видове Те могат да изчезнат до 2100 г.
Подкисляването на океана също играе решаваща роля за деградацията на морските екосистеми. Тъй като CO2 се абсорбира от океаните, той понижава pH на водата, отслабвайки организми като коралите, които разчитат на калцификация, за да образуват своите рифове. Това има последици не само за биоразнообразието, но и за човешките дейности, като туризма и риболова, които зависят от тези екосистеми.
Замърсяване на морето: пластмаси и химикали
La пластмасово замърсяване се превърна в едно от най-големите предизвикателства за океаните. Според последните оценки всяка година в океаните навлизат около 8 милиона тона пластмасови отпадъци. Тези пластмаси се фрагментират на микропластмаси, които се поглъщат от морски организми и в крайна сметка засягат фауната, която зависи от тях, включително хората.
Последните проучвания показват, че микропластмасата присъства в човешката хранителна верига. Пластмаса е открита в морски дарове, риба и дори преработени продукти, които консумираме ежедневно. Това излага човешкото здраве на сериозен риск, тъй като тези пластмаси отделят токсични съединения като добавки в продуктите за почистване и лична хигиена.
Трагичен пример за химическо замърсяване се вижда в Мар Менор, където еутрофикацията, причинена от излишните химически хранителни вещества, е причинила масова смъртност на рибите. Това явление е пряко свързано с лошите земеделски практики и неконтролираните зауствания, които не само засягат екосистемите, но и местните икономики, които зависят от риболова и туризма.
Пластмасата обаче не е единственият замърсител, който предизвиква безпокойство. Нефтените разливи, макар и по-рядко, причиняват катастрофални щети при всеки инцидент. Това вещество покрива повърхността на водата и полепва по перата на птиците и кожата на морските бозайници, оставяйки ги уязвими на студ и глад. Освен това нефтът се разпространява отвъд повърхността, засягайки цялата морска екосистема и променяйки хранителните вериги.
Прекомерен улов и експлоатация на морски ресурси
В допълнение към замърсяването, прекомерен риболов Това е един от най-големите проблеми, пред които са изправени океаните. Свръхексплоатацията на рибните ресурси доведе до значително намаляване на популациите на много видове риби. Последните данни показват, че повече от 33% от световния риболов е на неустойчиви нива на експлоатация.
La Тралене, силно разрушителна техника, не само бързо изчерпва рибните популации, но и унищожава чувствителни морски местообитания като корали и подводни пасища. Тези практики засягат морското биоразнообразие, а също и местните икономики, които зависят от риболовните ресурси.
Създаването на нови разпоредби, като например защита на 30% от океана до 2030 г., може да предложи дългосрочно решение, което да позволи на морските екосистеми да се възстановят. Морските защитени зони (МЗЗ) са от съществено значение за регулиране на риболова, контролиране на замърсяването и възстановяване на местообитанията.
За щастие се отбелязва напредък в създаването на нови разпоредби на международно ниво, ръководени от организации като ООН. Глобалният океански договор, който се очаква да бъде одобрен скоро, ще бъде ключов за защитата не само на националните зони, но и на международните води, където неконтролираната експлоатация е имала значително въздействие. Това ще включи международната общност в устойчивото управление на един от най-важните ресурси за нашата планета: океаните.
Положението на океаните е критично, но не и необратимо. Действията, които предприемаме днес, могат да имат значение не само за настоящите, но и за бъдещите поколения. От намаляване на употребата на пластмаса до приемане на агресивни политики за борба с изменението на климата, ние можем да обърнем нанесените щети и да възстановим предишната слава на океаните.