Обезлесяването е пряка последица от човешките дейности което опустошава масивно горите и джунглите на Земята. Щетите, които това генерира, са огромни както в местен, регионален, така и в планетарен мащаб.
Днес гори и джунгли по целия свят Те все още покриват 30% от цялата повърхност на Земята. Големи участъци с размерите на Панама обаче се губят всяка година поради изсичането на милиони хектари. Какви са причините и последствията от това обезлесяване?
Обезлесяването на гори и джунгли по света
Човешките същества трябва да заемат територия за своите икономически дейности, като селища, индустрии, селскостопански проучвания и други. Година след година, милиони хектари са изчистени за промяна на земеползването и добиване на ценна дървесина за производството на продукти като мебели и хартия. Този темп на обезлесяване е толкова бърз, че ако продължи, тропическите гори и тропическите гори могат напълно да изчезнат през следващите сто години.
В допълнение към получаването на хартия, изсичането на дървета има много други причини. Например, търсенето на земя за култури и добитък нарасна бързо. Това е особено вярно в страни като Бразилия, където големи части от Амазонка са изчистени за производство на соя и месо. Фермерите също зависят от дърводобива, за да изхранват семействата си, като използват методи като напр натурално земеделие или системата за нарязване и изгаряне.
Друг важен източник на натиск върху горите е мащабна търговска сеч. Тази индустрия осигурява продукти за световния пазар на хартия и дървесна маса. Тази практика обаче е отговорна за унищожаването на безброй гори годишно. Още по-сериозни са дейностите по незаконна сеч, които обикновено генерират големи въздействия върху местните екосистеми, засягайки както флората, така и фауната.
Услуги, предлагани от гори и джунгли
Обезлесяването засяга не само местните екосистеми. Когато горите бъдат премахнати, за да се направи път за селско стопанство или урбанизация, способността на Земята да регулира климата и нейния химически състав също намалява драстично. Дърветата играят решаваща роля в производството на кислород, тъй като те абсорбират въглероден диоксид (CO2) по време на фотосинтезата.
Днес учените проучват начини за улавяне и съхраняване на CO2 за борба с изменението на климата, но най-ефективният метод вече съществува в природата: нашите гори и джунгли. В допълнение към регулирането на климата, дърветата също така осигуряват местообитания за невероятно разнообразие от видове, от бозайници до насекоми. Обезлесяването унищожава тези местообитания, фрагментира цели екосистеми и разрушава сложни биологични мрежи.
Друга важна услуга, която горите предоставят е хидрологичен цикъл. Дърветата абсорбират вода през корените си и я отделят в атмосферата чрез транспирация. Този цикъл помага да се поддържа балансът на влагата и да се регулират валежите, като се избягват наводнения и екстремни суши. Премахването на горите не само засяга наличието на прясна вода, но също така ускорява загубата на плодородна почва. Без защитата на дърветата почвите стават по-уязвими от ерозия и губят ценни хранителни вещества.
Връзка между горите и режима на валежите
Една от най-важните функции на дърветата е евапотранспирация, процес, при който големи количества вода се движат от земята към атмосферата през листата на дърветата. Този цикъл е жизненоважен за валежите, тъй като водните пари се кондензират, за да образуват облаци, които след това произвеждат валежи. Без растителната покривка, която горите осигуряват, режимът на валежите е сериозно засегнат.
Когато валежите намалеят, последствията за биоразнообразието и селското стопанство са катастрофални. Регионите, лишени от дървета, рискуват да станат пустини, тъй като почвата губи способността си да задържа вода. Опустиняването не само засяга местната флора и фауна, но също така застрашава човешките общности, като намалява наличието на питейна вода.
Основни причини за обезлесяването
Причините за обезлесяването варират значително между регионите, но основните фактори са селскостопанска експанзия, добитък, дърводобив и пожари. В много райони фермерите изсичат горите, за да създадат обработваеми земи или пасища за добитък. Нарастващото търсене на палмово масло, соя и говеждо месо доведе до унищожаването на огромни площи от тропически гори в Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка.
Промяната в използването на земята за селско стопанство също измества хиляди видове. Горските пожари, често предназначени за разчистване на земя, са друга важна причина и в много случаи избягват контрола, влошени от изменението на климата и продължителните периоди на суша. Тези пожари не само унищожават растителността, но и допринасят значително за емисиите на CO2.
Обезлесяване на Амазонка
Басейнът на Амазонка, известен като белите дробове на планетата, е под постоянна заплаха от напредването на обезлесяването. Този обширен регион, дом на почти 10% от световното биоразнообразие, е бил обект на масово унищожение, за да се направи път за животновъдство и селскостопанска експлоатация.
Бразилия, най-голямата южноамериканска държава, е и основният виновник за обезлесяването в региона. Екстензивното животновъдство и отглеждането на соя са основните двигатели на дърводобива в Амазония. Тропическата растителност по света улавя повече от 200,000 милиарда тона въглерод на година. Унищожаването на тези екосистеми обаче означава връщане на огромни количества въглерод в атмосферата, което допринася за глобалното изменение на климата.
Обезлесяване в Испания?
През последните десетилетия в Испания има растеж в гористи райони. За разлика от други региони на света, Испания е увеличила своята горска покривка с 20% през последните сто години. Това се дължи отчасти на намаления селскостопански натиск, тъй като Европа започна да внася по-голяма част от своята храна.
Въпреки че това увеличение на горската площ е положителен знак, то не винаги означава, че горите са богати на биоразнообразие. Беше отбелязано например, че горите, засадени за повторно залесяване, често нямат биологично разнообразие и имат ниска рекреационна стойност.
Последици от обезлесяването
Ефектите от обезлесяването са опустошителни в световен мащаб. Загубата на гори увеличава емисиите на парникови газове, засилвайки изменение на климата. Освен това обезлесяването допринася за загубата на биоразнообразие. Тъй като животинските и растителните местообитания изчезват, много видове са изправени пред изчезване.
Друго важно последствие е ерозията на почвата. Почвите, лишени от растителност, стават по-податливи на ерозия, губейки основни хранителни вещества за растежа на растенията. В много случаи деградиралите почви вече не могат да поддържат селскостопанска дейност, което оказва повишен натиск върху останалите горски площи.
И накрая, обезлесяването засяга и човешките общности. Смята се, че около 25% от световното население Тя зависи пряко от горските ресурси за препитанието си. Безразборното изсичане на дървета може да доведе до принудителна миграция на коренното население и конфликти относно използването на земята.
С напредването на 21-ви век борбата срещу обезлесяването се превърна в решаващо предизвикателство в битката срещу изменението на климата и опазването на биоразнообразието. В допълнение към действията на местно ниво, международните усилия като тези, насърчавани от ООН, се стремят да насърчават устойчивото управление на горските ресурси и възстановяването на увредени райони. За постигането на тези цели сътрудничеството между правителствата, организациите и обществото като цяло е жизненоважно.
МЪЖЕН ПЕНИС
За целите на регистрацията на цитати, каква е точната дата на публикуване на тази статия?