мида зебра (Dreissena polymorpha) е един от най-известните двучерупчести в областта на инвазивните видове, както в сладководни екосистеми, така и в солени среди. Този вид дължи името си на зигзагообразните ивици по черупката си, в светли и тъмнокафяви тонове.
Зебровата мида е отговорна за множество екологични и икономически щети в местата, където е успяла да се установи. Без да е въведен умишлено, той е колонизирал реки и езера, засягайки сериозно местните видове и човешката инфраструктура.
В тази статия ще опишем подробно всички характеристики на мидата зебра, нейното въздействие като инвазивен вид и ситуацията в региони като Испания.
История като инвазивен вид
Първоначално от Черно, Каспийско и Аралско море, мидата зебра започва своята експанзия през 1985 век. Чрез водните пътища на Европа той достига до региони като Големите езера на Съединените щати през XNUMX г. и бързо се разпространява в други райони на Северна Америка.
Една от най-забележителните характеристики на този мекотел е неговата репродуктивна способност. Всеки възрастен екземпляр може да пусне между един милион и един и половина милиона ларви годишно. Тази огромна репродуктивна способност, заедно със способността му да образува гъсти колонии от хиляди индивиди на квадратен метър, улесни бързото му разрастване.
В допълнение, мидата зебра е отличен колонизатор поради способността си да се придържа към твърди повърхности като камъни, човешка инфраструктура и дори лодки. Това е позволило на мидите да се разпръснат лесно, пътувайки прикрепени към корпусите на кораби или транспортирани в техните баластни води.
Друг фактор, допринесъл за успеха му като нашественик, е неговата здравина. Тази двучерупчеста демонстрира a голяма толерантност към различни условия на околната среда, което му позволява да оцелее в различни екосистеми, включително такива с вариации в температурата и солеността.
Мидата зебра като проблемен вид
Разпространението на зебровидните миди поставя значителни екологични и икономически предизвикателства. Една от основните им стратегии за оцеляване е създаването на компактни конуси от индивиди, които се придържат към различни повърхности. Това може да запуши основна инфраструктура като водопроводи или охладителни системи в резервоари или водноелектрически централи.
Един от най-големите екологични проблеми е способността му да променя хранителната верига. Мидите зебра филтрират големи количества вода дневно (до 8,5 литра на индивид), намалявайки драстично количеството наличен фитопланктон, което засяга други водни видове, които зависят от него за храна. Въпреки че този капацитет на филтриране може да доведе до по-чиста вода, щетите върху екосистемата са значителни.
Освен това, поради способността си да образува големи колонии, мидата зебра измества други местни двучерупчести видове, много от които са защитени. Неговото присъствие променя местното биоразнообразие, обеднявайки екосистемите, където се установява.
В икономическата сфера нашествието на зебровата мида предполага милионни разходи за инфраструктура. Видът може да запуши тръбите на електроцентралите, да причини щети на напоителните системи и да засегне промишлените съоръжения, като блокира водопроводите. В Съединените щати разходите за контрол на мидите зебри надвишиха 1.600 милиона евро в период от 10 години.
Положението на зебровата мида в Испания
През юли 2001 г. мидата зебра беше открита в долното течение на Ебро, което бележи началото на нашествие в Испания. От тази дата видът се е разпространил в други басейни, като тези на реките Хукар и Сегура.
Министерството на околната среда в Испания е инвестирало повече от 300 милиона евро между 2003 г. и 2006 г. за ограничаване на вида, с действия, вариращи от поставяне на филтри до физическо елиминиране на екземпляри, които блокират инфраструктурата.
Сред мерките, приложени в Испания, са инсталирането на филтри във водопроводите и водноелектрическите централи, за да се предотврати преминаването на ларвите, както и забраната на недезинфекцирани лодки в райони, засегнати от чумата.
Чрез Националната стратегия за контрол на зебровата мида страната е установила серия от протоколи за дезинфекция, за да предотврати разпространението й във водосбори. Пълното изкореняване на вида обаче е изключително трудно и усилията са насочени повече към контрола му.
Екологични и икономически въздействия
Въздействието на мидата зебра е забележимо както от екологична, така и от икономическа гледна точка. Сред екологични щети По-сериозно се откроява пряката конкуренция на фитопланктона, който засяга не само рибите, но и други видове местни мекотели.
Освен това тази мида променя значително местообитанията, където се заселва. Чрез избистряне на водите той променя структурата на водната екосистема, което може да насърчи растежа на нежелани водорасли и да промени динамиката на екосистемите, които зависят от суспендираните частици.
От икономическа гледна точка запушванията, причинени от гъсти колонии от миди зебра в индустриалната инфраструктура, изискват постоянна поддръжка, за да се предотвратят по-нататъшни щети. Водноелектрическите централи, например, страдат от блокажи в своите водни проводящи системи, което може да генерира преки икономически загуби при производството на енергия.
В Испания икономическите загуби, произтичащи от разрастването на мидата зебра, са засегнали особено селскостопанския сектор, като пречат на напоителните системи. Разходите за почистване и поддръжка на инфраструктура продължават да растат дори днес.
Това мекотело не само заплашва биоразнообразието, но също така представлява огромен икономически проблем. Комбинацията от нейната способност да се адаптира, нейната устойчивост и нейната скорост на размножаване прави мидата зебра един от най-проблемните инвазивни видове както в Европа, така и в други части на света.
Мидата зебра е ярък пример за рисковете, които представляват инвазивните видове. Въпреки че има мерки за контрол и поддръжка, изкореняването му изглежда сложна задача. Текущите действия са насочени към ограничаване на разширяването му и минимизиране на въздействието му, въпреки че решенията трябва да продължат да се развиват, за да защитят както околната среда, така и човешката инфраструктура.