Основен напредък във възобновяемата енергия и енергийните цели за 2030 г

Наскоро Международна енергийна агенция заедно с организации като Световната банка и Международна агенция за възобновяема енергия (IRENA), публикува доклад, озаглавен „Устойчива енергия за всички. Глобална рамка за проследяване. Напредък към устойчива енергия. 2017 г”. Този доклад се фокусира върху необходимостта от оптимизиране на три ключови области на глобалната енергетика за постигане на целите, поставени за 2030 г.:

• Достъп до електричество.
• Възобновяемите енергии.
• Енергийна ефективност.

Освен това Европейският съюз и други организации са поставили амбициозни планове за 2030 г., където възобновяемата енергия играе решаваща роля за намаляване на емисиите и трансформиране към зелена икономика.

Достъп до електричество: предизвикателство, което все още предстои

Достъпът до електроенергия остава глобално предизвикателство, особено в регионите на Африка и Азия. В момента повече от 1.000 милиони хора Все още нямат достъп до електричество. В Африка липсата на енергийна инфраструктура е критична в страни като Ангола, Демократична република Конго, Кения, Судан, Уганда и Замбия, което сериозно засяга тяхното икономическо и социално развитие.

В Азия, въпреки че ситуацията леко се подобрява благодарение на автономните слънчеви фотоволтаични системи, милиони хора все още нямат пълен достъп до електрическа енергия. Според доклада на МАЕ, ако не бъдат направени драстични промени, до 2030 г. 8% от населението ще остане без електричество. Тази ситуация подчертава значението на продължаването на увеличаването на усилията за разширяване на електроразпределителните мрежи, увеличаване на собственото потребление и подобряване на местната и националната енергийна инфраструктура.

La инициатива за устойчив достъп до енергия за всички (SEforALL), насърчаван от ООН, има за цел да изкорени енергийната бедност чрез електричество във всички страни. В допълнение, тя се стреми да разчита на възобновяеми енергийни източници, за да ускори този процес, който също е в съответствие с Цели за устойчиво развитие (SDG) 7 и 13.

Възобновяеми енергийни източници: Растеж с голям потенциал

В целия свят, възобновяеми енергии Те отбелязаха устойчив растеж, но все още има какво да се направи. Сектори като слънчевата фотоволтаична енергия и вятърната енергия са нараснали значително и това до голяма степен се дължи на намаляване на технологичните разходи и най-голямата инвестиция в изследвания и развитие на зелени технологии.

От друга страна, ключови сектори като транспорт и сгради започнаха да усвояват по-голям процент възобновяема енергия. Тези два сектора представляват голяма част от потреблението на енергия в световен мащаб. Всъщност Европейският съюз установи, че транспортът трябва да намали емисиите на парникови газове с 16% до 2030 г. Това ще се постигне предимно чрез използването на усъвършенствани биогорива y горива от небиологичен произход като водород.

Транспортният сектор също има за цел да увеличи използването на възобновяема енергия 1,9 процентни пункта годишно, което ще помогне за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива в полза на по-чиста, по-ефективна и устойчива транспортна система.

От своя страна топлофикационният сектор, особено градското, също има обещаващи цели. Очаква се до 2030 г. тази област да увеличи използването на чиста енергия с 2,3 процентни пункта годишно, според оценки на Европейския съюз. Това, заедно с инвестициите в инфраструктура и технологии като термопомпи и геотермална енергия, може радикално да промени начина, по който се управлява топлинната енергия в градовете и селските райони.

В европейски контекст, Европейска комисия предложи възобновяемите енергийни източници да достигнат поне 45% от общата консумирана енергия до 2030 г., което значително засилва ролята на възобновяемите енергийни източници в декарбонизацията на икономиката. Това усилие е част от законодателния пакет „Подходящ за 55“, който се стреми да намали нетните емисии на парникови газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.

Енергийна ефективност: ключът към отговорното потребление

El пестене на енергия Това е един от основните стълбове за устойчивостта на глобалната енергийна система. Страни като Австралия, Китай, Мексико и Обединеното кралство успяха да намалят своите енергийна интензивност с над 2% годишно, основно в индустриалния сектор. Това е постигнато чрез политики за насърчаване на енергийната ефективност и рационалното използване на ресурсите.

Въпреки това, консумацията на енергия в жилищен сектор нараства в много страни поради нарастващото търсене на домакински уреди и по-зависимия от технологиите начин на живот. Това поведение противоречи на целта за намаляване, което означава, че действията в този сектор трябва да бъдат засилени.

В Европейския съюз, работи се по прилагането на Директива за енергийна ефективност (DEE), което установява, че крайното потребление на енергия трябва да бъде намалено до a 40% за 2030 г. Тази директива също така насърчава инициативи за самопотребление и обновяване на сгради, което ще позволи на държавите да намалят търсенето на енергия с иновативни и устойчиви проекти на местно, регионално и национално ниво.

Освен това е важно да се спомене, че мерките за енергийна ефективност не са фокусирани само върху жилищните сектори, но и компании, центрове за данни и обществени сгради, като част от европейския ангажимент за оптимизиране на използването на енергия.

Сгради с почти нулево потребление: бъдещето на строителството

Сгради, които отговарят на Сертификат Passivhaus Те са пример за енергийна ефективност в строителния сектор. Тези сгради ограничават търсенето на първична енергия до по-малко от 120 kWh/m² годишно, което на практика ги прави нулеви емисии. В страни като Испания вече има повече от 40 сгради, сертифицирани по този стандарт.

Този модел на строителство е ключов за регулаторните процеси, които ще се прилагат през следващото десетилетие. The Европейския съюз има за цел новопостроените сгради да бъдат практически с нулево потребление до 2030 г., подкрепяйки прехода към декарбонизирана и устойчива икономика.

Моделът Passivhaus не само е в съответствие с целите за намаляване Емисии на CO2, но също така гарантира здравословна и комфортна среда за своите обитатели, като постига положително въздействие както върху околната среда, така и върху общественото здраве, чрез намаляване на броя на източниците на замърсяване.

Преходът към устойчива и декарбонизирана икономика до 2030 г. зависи от инвестиции във възобновяема енергия, увеличение на енергийна ефективност и по-голямо покритие на достъпа до електроенергия. Тези фактори са от съществено значение за ограничаване на глобалното затопляне до приемливи нива, като същевременно генерират икономически и социални ползи за развиващите се страни и нововъзникващите икономики.