Една от най-лошите дейности, които могат да повлияят на околната среда и да причинят екстремни щети, е Fracking. Името му в превод на испански е хидравлично разбиване. Тази техника предизвика големи спорове поради възможните й вредни ефекти върху околната среда и човешкото здраве. Много е вероятно да сте чували за фракинга в медиите, особено след като използването му стана популярно в страни като Съединените щати. Също така имаше опити за прилагане на фракинг в други страни, включително няколко в Европа и Латинска Америка.
В тази статия ще проучим задълбочено какво представлява фракингът, как се извършва и свързаните с него екологични и здравни проблеми. Ще анализираме и аргументите за и против тази техника, както и въздействието, което има върху водата, въздуха, почвата и климата.
Какво е фракинг
Fracking е техника, използвана за извличане на природен газ и нефт от земята. Тази техника прави възможно достигането до находища, които иначе биха били трудни за експлоатиране поради ниската пропускливост на скалата, която ги съдържа, обикновено шисти или шистови образувания. Процесът се състои от пробиване на вертикален кладенец, който може да стигне от 1.600 до 2.000 метра дълбочина, и след това хоризонтално сондиране за увеличаване на площта за добив. Впоследствие смес от вода, пясък и химикали се инжектира под високо налягане в скалната основа. Този процес генерира пукнатини в скалите, освобождавайки уловен природен газ или нефт.
Водната смес, използвана при фракинга, съдържа малки количества химически добавки, чийто състав варира в зависимост от компанията, извършваща операцията. Пясъкът от своя страна се използва за поддържане на фрактурите отворени и предотвратяване на повторното им затваряне. Въпреки че хидравличното разбиване осигури достъп до ресурси, които преди са били икономически нежизнеспособни, то породи сериозни опасения, особено поради широкото използване на вода, замърсяването на почвата и емисиите на парникови газове.
Fracking се разпространи бързо от 2010 г., особено в Съединените щати, където е ключът към енергийната самодостатъчност. Въпреки това, той също предизвика противоречия в други страни, като Обединеното кралство и Аржентина, където общностите протестираха срещу въздействието му върху околната среда и човешкото здраве. В някои страни, като Франция и Испания, употребата му дори е забранена поради свързаните с това опасности.
Как работи фракингът
Операцията по фракинга започва с пробиване на кладенец в земята, който може да бъде както вертикален, така и хоризонтален. Целта е да се достигне до скалното образувание, което съдържа газ или нефт. След като се достигне желаната площ, смес от вода, пясък и химически добавки се инжектира под високо налягане в пробития кладенец. Налягането причинява отваряне на малки пукнатини в скалата, което позволява освобождаването на въглеводороди.
Водата в комбинация с други химикали има функцията да разтваря определени части от скалата, докато пясъкът служи като пропант, тоест предотвратява срутването и повторното затваряне на пукнатините по време на добива. Въпреки че добитият газ или нефт е най-видимият резултат, значително количество вода, замърсена с химикали и природни елементи, присъстващи в скални образувания, като тежки метали и радиоактивни материали, също циркулира към повърхността.
Един от най-критикуваните аспекти на фракинга е, че голяма част от използваните химикали не се разкриват пред обществеността, което поражда недоверие в засегнатите общности. В допълнение, процесът генерира значително количество отпадъци, както под формата на замърсена вода, така и токсични утайки, които трябва да бъдат правилно третирани, за да се избегнат сериозни въздействия върху водоносните хоризонти и здравето на хората.
Опасности от фракинг
Фракингът носи редица опасности за околната среда и човешкото здраве. Основните опасения са насочени към замърсяването на водата и въздуха, както и сеизмичните рискове. Както споменахме по-рано, фракингът изисква използването на голямо количество вода, което е комбинирано с токсични химикали. Тази смес се инжектира в подземния слой, което може да доведе до замърсяване на водоносни хоризонти, ако запечатването на кладенеца не е подходящо или ако възникнат течове. Това е потвърдено от изследвания като тези, проведени от университета Дюк и университета Корнел, които показват, че фракингът може да въведе опасни химикали в източниците на подземни води.
Освен това фракингът генерира емисии на метан, мощен парников газ, който е около 25 пъти по-вреден от CO2 по отношение на въздействието си върху глобалното затопляне. Докато някои защитават фракинга, като твърдят, че природният газ има по-малко емисии от въглищата, въздействието на метана, отделен по време на добива, може да обърне тази предполагаема полза. Да не говорим, че операциите по фракинг често се извършват в селски райони, причинявайки други странични ефекти като шумово замърсяване и влошаване на ландшафта.
Известно е, че някои от химикалите, използвани при фракинга, са канцерогенни, като бензол и олово. Изчислено е, че един на всеки пет химикала, използвани при фракинг, има токсични свойства, което представлява допълнителен здравен проблем за хората, живеещи в близост до места за добив.
Въздействия върху околната среда
Fracking има широк спектър от въздействия върху околната среда, които надхвърлят замърсяването на водата. По-долу изброяваме някои от най-тревожните аспекти:
- Рискове по време на сондажа: Експлозиите или изтичането на газ са често срещани, а някои използвани химикали могат да бъдат радиоактивни.
- Замърсяване на водоносни хоризонти: Чрез инжектиране на до 200.000 3 mXNUMX вода, смесена с токсични продукти във всеки кладенец, съществува висок риск от замърсяване на запасите от подземни води.
- Въздушно замърсяване: Летливите газове, отделяни в процеса, като метан, замърсяват местния въздух и влошават изменението на климата.
- Предизвикани земетресения: Фракингът е свързан с повишена сеизмична активност в определени райони, особено в региони близо до тектонични разломи.
В допълнение към тях, естественият ландшафт също е трайно променен, особено от изграждането на инфраструктура и платформи. Това може да дестабилизира естествените екосистеми, засягайки местната флора и фауна. Също така има голямо въздействие върху потреблението на енергия от помпените инсталации, използвани в процеса, което води до по-голямо търсене на изкопаеми горива.
Използване на вода при фракинг
Едно от най-очевидните и критикувани въздействия на фракинга е масовото използване на вода. Всеки кладенец използва между 4,5 и 13,2 милиона литра вода за раздробяване на скалата, към която се добавят химически добавки, които представляват между 0,5 и 2% от общия обем. Тези милиони литри вода, повечето от които идват от местни източници, поставят водните ресурси под натиск, особено в райони, където водата вече е оскъден ресурс.
Притеснителното е, че голяма част от тази вода не може да се използва повторно, след като бъде замърсена с химикалите, използвани при фракинга. Въпреки усилията за рециклиране на част от водата, факт е, че милиони литри се губят в хидрологичния цикъл и се инжектират обратно в дълбоки кладенци, което от своя страна може да генерира сеизмични движения.
La замърсяване на подпочвените води Това е друг повод за безпокойство. Въпреки че компаниите, които извършват фракинг, твърдят, че скалните слоеве запечатват всички възможни течове, има доказателства, че в някои случаи химикалите са проникнали във водоизточници, използвани за консумация от човека. В страни като Съединените щати токсични продукти, включително бензен и олово, са открити в питейната вода в региони близо до зони за фракинг.
Дори когато замърсената вода се върне на повърхността, управлението на отпадъците остава нерешен проблем. Съхраняването във временни ями или изпарителни басейни може да изложи на риск местните екосистеми.
Въздействие върху въздуха и атмосферата
Фракингът замърсява не само водата, но и въздуха. Различни проучвания показват, че фракинг операциите генерират емисии на парникови газове, особено метан. Въпреки че природният газ се рекламира като по-чист източник на енергия от въглищата, изтичането на метан по време на процеса има значително отрицателно въздействие, тъй като метанът е много по-мощен газ за глобално затопляне от CO2.
Освен това използването на тежки машини в заводите за фракинг също допринася за замърсяването на въздуха. Тези машини обикновено работят с изкопаеми горива, което увеличава въглеродните емисии. Изгарянето на газ във факел (честа практика в някои обекти за фракинг) също отделя замърсители на въздуха като азотни оксиди и летливи органични съединения, които могат да образуват приземен озон.
Ефектите върху хората могат да включват респираторни проблеми, особено в общности в близост до места за фракинг. Вдишването на фини частици и токсични газове може да доведе до хронични заболявания, като астма и други белодробни заболявания. Освен това шумовото замърсяване, генерирано от движението на машини и превозни средства, допринася за влошаване на качеството на живот в засегнатите райони.
В крайна сметка фракингът се представя като временно решение за търсенето на енергия, но последствията от него могат да бъдат устойчиви и трудни за смекчаване. Въпреки регулациите, наложени в някои страни, екологичните предизвикателства, породени от тази техника, продължават да бъдат гореща тема на дебат по целия свят.