Изменението на климата е една от най-сериозните заплахи, пред които е изправено човечеството, и в същото време нарастващ източник на психологическа загриженост. През последните години стана популярен нов термин, който резонира както в клиничната, така и в социалната сфера: еко-тревожност. Тази концепция се отнася до безпокойството, което някои хора изпитват поради чувството на несигурност относно екологичното бъдеще на планетата. В тази статия ще проучим в дълбочина какво представлява екотревожността, причините за нея, свързаните с нея симптоми, въздействието й върху различни популации и как можем да се справим с тази ситуация от личен и колективен подход.
Какво е екобезпокойство
Екотревожността е чувство на хроничен страх или безпокойство, свързано с изменението на климата и влошаването на околната среда. Терминът обаче Официално не е признато за психично разстройство, придоби значение през последните десетилетия поради нарастващата загриженост относно природните бедствия и влошаването на околната среда. Американската асоциация на психологите го определя като „хроничен страх от екологичен катаклизъм“.
Това явление засяга хора от всички възрасти, въпреки че се наблюдава, че по-младите поколения изпитват по-големи нива на дискомфорт поради несигурното бъдеще. Младежите, известни още като „климатичното поколение“, са израснали в контекст, в който заплахи за околната среда като горски пожари, горещи вълни, обезлесяване и изчезване на видове са част от ежедневната им реалност.
Екотревожността е свързана и с други термини, като напр соласталгия, концепция, въведена през 2005 г. от австралийския философ Глен Албрехт, която описва болката или скръбта, причинени от загубата на естествената среда. За разлика от носталгията, която се отнася до тъгата от това, че сте далеч от дома, соласталгията включва вид страдание, когато видите как вашият дом или близката природна среда е разрушена.
Екотревожността може да се прояви леко като случайно безпокойство, но понякога еволюира в парализиращ страх от бъдещето, прекъсващ ежедневните дейности. Според проучване, публикувано в сп The Lancet, повече от 45% от младите хора между 16 и 25 години признават, че загрижеността за изменението на климата се отразява негативно на ежедневието им.
Причини за екобезпокойство
Екотревожността не е психологическо разстройство в клиничния смисъл, а по-скоро емоционален и интуитивен отговор на екзистенциалните заплахи, породени от изменението на климата. Има множество причини, които могат да предизвикат чувство на екобезпокойство:
- Излагане на информация за екологични бедствия: Новини за горски пожари, екстремни бури, суши, горещи вълни и други природни бедствия редовно се съобщават в медиите, оставяйки много хора с чувство на безпомощност пред мащаба на проблема.
- Потреблението на природни ресурси и неговото въздействие: Проблемите, свързани с недостига на вода, обезлесяването и прекомерната експлоатация на природните ресурси, могат да създадат чувство на отговорност и вина сред онези, които са силно екологични.
- Политическо бездействие: Липсата на последователни или ангажирани действия от страна на правителствата пред лицето на извънредната климатична ситуация допринася за разочарованието и страха от мрачно бъдеще.
- Най-често срещаните екстремни климатични явления: Повтарянето и интензивността на ураганите, земетресенията, циклоните и тайфуните се увеличиха през последните години, генерирайки нарастващо усещане за уязвимост.
Тези фактори, добавени към глобалното усещане за несигурност, са основните причини за това безпокойство, свързано със състоянието на планетата.
Екологични проблеми, свързани с изменението на климата
Изменението на климата генерира широк спектър от екологични проблеми, които допринасят за екобезпокойството. Сред най-забележителните са:
- Екстремни климатични събития: Горещите вълни, ураганите, бурите, горските пожари и увеличаването на явления като проливни дъждове са пряко свързани с глобалното затопляне и причиняват сериозни екологични и социални щети.
- Покачване на морското ниво: Топенето на полюсите и ледниците добавя милиони литри вода в световен мащаб, което заплашва да наводни крайбрежните територии и да измести милиони хора.
- Изчезване на видове: Загубата на биоразнообразие е друг тревожен аспект. Изчислено е, че изменението на климата може да доведе до изчезването на 25% от видовете през следващите десетилетия.
- Замърсяване на въздуха и водата: Смогът, въглеродният диоксид и други атмосферни замърсители са отговорни не само за разрушаването на околната среда, но и сериозно засягат човешкото здраве, увеличавайки честотата на респираторни заболявания и други здравословни проблеми.
- Натрупване на отпадъци в океаните и моретата: Замърсяването с пластмаса и морските отпадъци също са неотложни проблеми, които сериозно засягат морския живот и водните екосистеми.
Всичко това създава колективно чувство за неотложност, както и очевидно психологическо въздействие върху онези, които се чувстват безсилни да смекчат щетите.
Психологическо въздействие на екотревожността
Екотревожността не засяга еднакво всички хора. Тези, които демонстрират по-голяма чувствителност към екологията и опазването на околната среда, заедно с дълбока привързаност към естествената среда, са склонни да бъдат най-уязвими към този тип тревожност. Най-честите симптоми включват:
- Обща тревожност: Чувство на постоянна нервност или страх за бъдещето.
- Стрес и депресия: В тежки случаи екотревожността може да доведе до депресия.
- Нарушения на съня: Прекомерното безпокойство относно изменението на климата може да повлияе на цикъла на съня на хората.
- Чувство за вина: Много хора се чувстват виновни за ежедневните си действия, като използване на пластмаси, шофиране или ядене на месо.
- Чувство на безпомощност: Без да могат да направят много за спиране на изменението на климата, засегнатите хора може да изпитат чувство на безнадеждност.
Психологическото въздействие не се ограничава само до индивида, но може да засегне и социалните взаимоотношения. За някои хора екотревожността може да предизвика напрежение в отношенията им поради различни възгледи за сериозността на екологичния проблем.
Екотревожност при млади хора и деца
Една от най-потърпевшите групи от екотревожност са децата и младежите. Според последните проучвания нивата на екологична тревожност се увеличават сред децата и юношите, особено в онези страни, които са най-уязвими от изменението на климата. Младите хора са особено разтревожени за бъдещето и тяхното безпокойство се увеличава, когато наблюдават бездействието на правителствата и възрастните пред лицето на извънредната климатична ситуация.
В този смисъл децата, които растат, гледайки новини за природни бедствия или които са свидетели на явления като пожари или наводнения, могат да изпитат посттравматичен стрес, кошмари и дори се развиват фобии към метеорологичните явления. Тази тревожност може да причини и физически симптоми като главоболие или стомашни болки, загуба на апетит и проблеми с концентрацията.
От съществено значение е родителите и възпитателите да осигурят адекватна емоционална подкрепа и стратегии за справяне. Проучванията показват, че откритият разговор с децата за техните страхове и притеснения, както и интегрирането им в екологични дейности, които им позволяват да се чувстват сякаш допринасят по някакъв начин за опазването на планетата, може значително да намали нивата на екологична тревожност .
Как да се преборим с екобезпокойството
Въпреки че екотревожността обикновено има отрицателно въздействие върху качеството на живот на тези, които страдат от нея, Има различни стратегии за справяне с него и подобряване на емоционалното благополучие. Ето някои от най-ефективните:
- Обучете се по темата: Един от най-добрите начини за намаляване на екобезпокойството е да се образовате относно изменението на климата. Чрез по-добро разбиране на проблема и познаване на решения е възможно страхът да се превърне в действие.
- Предприемете индивидуални действия: Въпреки че на индивидуално ниво не можем да спрем изменението на климата, възприемането на устойчиви навици като рециклиране, намаляване на консумацията на месо, избор на обществен транспорт или засаждане на дървета, може да генерира положително въздействие и да намали чувството за безпомощност.
- Присъединете се към екологични групи: Екологичният активизъм може да бъде отличен изход за канализиране на тревожността. Освен това обединяването на усилията с други заинтересовани от каузата може да изгради чувство за общност и да намали безнадеждността.
- Потърсете психологическа подкрепа: Ако симптомите на екотревожност са тежки, може да е полезно да потърсите помощ от терапевт, който е специалист по тревожност или екологично психично здраве.
Ключът към смекчаване на екобезпокойството се крие в промяната на вашата перспектива. Въпреки че изменението на климата е монументално предизвикателство, възприемането на проактивно и конкретно отношение ни позволява да генерираме положителни промени. Тези промени, макар и малки на глобално ниво, могат да имат голямо значение за нашето психично здраве и чувство за свобода на действие.
От съществено значение е бъдещите поколения да продължат да се борят, така че климатът, околната среда и екологията да бъдат третирани със значението, което заслужават. Осъзнаването на нашите действия и застъпничеството за промяна на правителствено и корпоративно ниво ще доведе до значително подобрение в състоянието на планетата, а с това и в качеството ни на живот.