Използването на найлонови торбички е предмет на дебати от много години поради техния принос за замърсяването на околната среда и проблемите, причинени от пластмасовите отпадъци, особено в морските екосистеми. Все по-често правителствата и международните организации въвеждат разпоредби за контрол, намаляване и в много случаи забрана на употребата на найлонови торбички за еднократна употреба. В тази статия ще анализираме подробно разпоредбите, алтернативите и причините за тези промени, въз основа на европейското и испанското законодателство.
Контекстът на забраната на пластмасовите торбички
Първоначално забраната за пластмасови торбички за еднократна употреба трябваше да влезе в сила на 1 януари 2016 г., но беше отлагана няколко пъти, докато не се стигне до крайната дата 1 юли 2016 г. Това решение беше взето в рамките на закона за енергийния преход, приет през август 2015 г. Забраната беше преразгледана както от Европейската комисия, така и от Държавния съвет, за да се определи ясно кои торбички ще бъдат предмет на този регламент.
Накрая, регламентът уточнява, че ще бъдат забранени пластмасовите торбички за еднократна употреба с дебелина под 50 микрометра. Тези торбички, независимо дали са платени или безплатни, трябва да изчезнат от магазините, считано от юли 2016 г. Леките пластмасови торбички, използвани за опаковане на плодове, зеленчуци и други пресни продукти, също бяха забранени на 1 януари 2017 г.
В резултат на това потребителите ще трябва да използват торби за многократна употреба (обикновено по-устойчиви, с дебелина по-голяма от 50 микрометра) или да изберат хартиени торбички като по-екологична алтернатива.
Въздействие върху използването на найлонови торбички
Очакваше се въздействието на тези мерки да бъде значително. Според данни, предоставени от Федерацията на компаниите за търговия на дребно и дистрибуция, броят на пластмасовите торбички, разпространявани от магазините във Франция, е спаднал от 10,5 милиарда през 2003 г. до 700 милиона през следващите години. Това се дължи отчасти на доброволното споразумение на големите търговци на дребно да спрат да раздават безплатни торбички през 2003 г.
Тези мерки също имаха положително въздействие върху общественото съзнание. В много магазини те започнаха да таксуват между 3 и 5 цента на найлонова торбичка, насърчавайки клиентите да носят свои собствени торбички за многократна употреба, което помогна за намаляване на търсенето на торбички за еднократна употреба.
Екологичните проблеми на пластмасовите торбички
Разрушителният ефект на пластмасовите торбички върху екосистемата е тревожен. Изчислено е, че през 2010 г. приблизително 8.000 милиарда найлонови торбички са останали в околната среда в Европа. Въпреки че средната му употреба е по-малко от 20 минути, една найлонова торбичка може да отнеме между 100 и 400 години, за да се разгради напълно.
Това продължително разлагане има особено негативен ефект върху морския живот. Костенурките, птиците и други животни могат да погълнат торбичките, обърквайки ги с храна, което може да доведе до смърт от задушаване или храносмилателни проблеми. Според проучване от 2015 г. около 700 морски вида са се сблъсквали с пластмасови отпадъци и в поне 10% от документираните случаи животните са погълнали тези отпадъци.
Сравнение: ситуация в Испания и други европейски разпоредби
Подходът на Испания към забраната на найлоновите торбички не се различава много от по-широката европейска картина. През март 2017 г. испанското правителство започна работа по Кралски указ 293/2018 . Този указ, насочен към намаляване на потреблението на леки найлонови торбички, предлага специфични мерки като задължителни такси за торбички и забрана на оксо-разградими торбички, които изострят проблема с микропластмасите.
Един от ключовите аспекти на испанското законодателство е, че са определени минимални цени за всеки тип чанта. Например, компостируемите найлонови торбички (с дебелина до 29 микрона) трябва да бъдат на цена от минимум 5 цента, докато некомпостируемите торбички от 30 микрона или повече струват 15 цента на бройка.
Какво представляват компостируемите торби?
Компостируема торба е такава, направена от биоразградими материали, като картофено или царевично нишесте. Тези торбички се разграждат при оптимални условия на температура и влажност, превръщайки се в компост (въглероден диоксид, вода и биомаса), който може да се използва като тор.
Тези торбички могат да се разградят напълно в рамките на 10 до 18 месеца, което е значително подобрение в сравнение с традиционните найлонови торбички, които могат да отнемат векове, за да изчезнат напълно.
Рециклиране на компостируеми торби
Процесът на рециклиране на компостируеми торбички е чрез компостиране . Тези торбички трябва да се изхвърлят в определени контейнери за органични или кафяви отпадъци. Когато този процес се извърши правилно, органичният материал се разлага и може да се използва за торене на почвата или за генериране на биогаз.
Алтернативи на торбичките за компостиране
В допълнение към торбичките за компостиране има и други алтернативи за намаляване на употребата на пластмаси в магазините, като например:
- Рециклирани хартиени торби: Те са за многократна употреба и биоразградими.
- Чанти от рафия: Много устойчив и персонализиран.
- Памучни чанти: Екологичен, за многократна употреба и с ниско въздействие върху околната среда.
- Тъкани за тъкани: Издръжлив и наличен в различни размери и дизайн.
Наредби за леките найлонови торбички в Испания
Кралски указ 293/2018 също постановява, че торбички с дебелина над 50 микрона могат да бъдат доставяни само ако съдържат поне 50% рециклирана пластмаса. Освен това пластмасовите торбички трябва да бъдат надлежно маркирани, за да се отчете тяхното рециклирано съдържание.
Допълнителни забрани
От 1 януари 2020 г. са забранени и раздробяващите се (известни също като оксоразградими) торбички, които се разпадат на микропластмаси, които са още по-вредни за околната среда.
Преходът от найлоновите торбички е важна стъпка за защитата на нашите екосистеми, особено на морските екосистеми. Регламентите относно пластмасовите торбички не само се стремят да предотвратят разпръскването на отпадъци, но и да насърчат използването на устойчиви и рециклируеми материали. Испанските разпоредби, в съответствие с европейските, ни насочват към по-съзнателен и екологичен модел на потребление. От съществено значение е както предприятията, така и потребителите да се адаптират към тези нови разпоредби, за да се гарантира, че днешните действия имат положително въздействие върху бъдещите поколения.