Забрана на найлоновите торбички: въздействие и алтернативи

El USO найлонови торбички е обект на дебат от много години поради приноса си към замърсяването на околната среда и проблемите, причинени от пластмасовите отпадъци, особено в морските екосистеми. Все по-често правителствата и международните организации въвеждат разпоредби за контрол, намаляване и в много случаи забрана на употребата на найлонови торбички за еднократна употреба. В тази статия ще анализираме подробно разпоредбите, алтернативите и причините зад тези промени, базирани на европейските и испанските разпоредби.

Контекстът на забраната на пластмасовите торбички

Първоначално влизането в сила на забраната за пластмасови торбички за еднократна употреба То беше планирано за 1 януари 2016 г., но беше отлагано няколко пъти до крайната дата 1 юли 2016 г. Това решение беше взето в рамките на закон за енергийния преход влязла в сила през август 2015 г. Забраната беше прегледана както от Европейската комисия, така и от Държавния съвет, за да се определи ясно кои чанти ще бъдат предмет на този регламент.

Накрая регламентът уточнява, че пластмасови торбички за еднократна употреба с дебелина под 50 микрометра, което ще бъде забранено. Тези чанти, независимо дали са платени или безплатни, трябва да изчезнат от магазините от юли 2016 г. До 1 януари 2017 г. леки найлонови торбички използвани при опаковането на плодове, зеленчуци и други пресни продукти.

В резултат на това потребителите ще трябва да използват чанти за многократна употреба (обикновено по-устойчив, с дебелина над 50 микрометра) или изберете хартиени торби като по-екологична алтернатива.

Въздействие върху използването на найлонови торбички

Въздействието на тези мерки се очаква да бъде значително. Според данни, предоставени от Федерацията на търговските и дистрибуторските компании, броят на пластмасовите торбички, разпространявани от бизнеса във Франция, е нараснал от 10,5 милиарда през 2003 г. на 700 милиона през следващите години. Това беше следствие, отчасти, на a доброволно споразумение на големи магазини да спре раздаването на безплатни чанти през 2003 г.

Тези мерки също имаха положително въздействие върху общественото съзнание. В много магазини те започнаха да таксуват между 3 и 5 цента на найлонова торбичка, насърчавайки клиентите да носят свои собствени торбички за многократна употреба, което помогна за намаляване на търсенето на торбички за еднократна употреба.

Екологичните проблеми на пластмасовите торбички

Разрушителният ефект на пластмасовите торбички върху екосистемата е тревожен. Изчислено е, че през 2010 г. приблизително 8.000 милиарда найлонови торбички са останали в околната среда в Европа. Въпреки че средната му употреба е по-малко от 20 минути, една найлонова торбичка може да отнеме между 100 и 400 години, за да се разгради напълно.

Тази степен на продължително разлагане има особено негативен ефект върху морската фауна. Костенурки, птици и други животни могат да погълнат торбичките, като ги объркат с храна, което може да доведе до смърт от задушаване или храносмилателни проблеми. Според проучване от 2015 г. около 700 морски вида са открити с пластмасови отпадъци и в поне 10% от документираните случаи животните са погълнали тези отпадъци.

Сравнение: ситуация в Испания и други европейски разпоредби

Казусът на Испания със забраната на найлоновите торбички не се различава много от общата европейска панорама. През март 2017 г., Правителство на Испания започна работа по Кралски указ 293/2018. Този указ, чиято цел е да намали потреблението на леки пластмасови торбички, предлага конкретни мерки като задължението за таксуване на торбичките и забраната за оксоразградими торбички, които влошават проблема с микропластмасата.

Един от ключовите аспекти на испанското законодателство е, че са определени минимални цени за всеки тип чанта. Например, компостируемите найлонови торбички (с дебелина до 29 микрона) трябва да бъдат на цена от минимум 5 цента, докато некомпостируемите торбички от 30 микрона или повече струват 15 цента на бройка.

Какво представляват компостируемите торби?

Компостируема торба е такава, направена от биоразградими материали, като картофено или царевично нишесте. Тези торбички се разграждат при оптимални условия на температура и влажност, превръщайки се в компост (въглероден диоксид, вода и биомаса), който може да се използва като тор.

Тези торбички могат да се разградят напълно в рамките на 10 до 18 месеца, което е значително подобрение в сравнение с традиционните найлонови торбички, които могат да отнемат векове, за да изчезнат напълно.

Рециклиране на компостируеми торби

Процесът на рециклиране на компостируемите торби е приключил компостиране. Тези торби трябва да се изхвърлят в специални контейнери за органични или кафяви отпадъци. При правилно извършване на този процес органичният материал се разлага и може да се използва за наторяване на почвата или генериране на биогаз.

Алтернативи на торбичките за компостиране

В допълнение към торбичките за компостиране има и други алтернативи за намаляване на употребата на пластмаси в магазините, като например:

• Рециклирани хартиени торби: Те са за многократна употреба и биоразградими.
• Чанти от рафия: Много устойчив и персонализиран.
• Памучни чанти: Екологичен, за многократна употреба и с ниско въздействие върху околната среда.
• Тъкани за тъкани: Издръжлив и наличен в различни размери и дизайн.

Наредби за леките найлонови торбички в Испания

Кралски указ 293/2018 също постановява, че торбички с дебелина над 50 микрона могат да бъдат доставяни само ако съдържат поне 50% рециклирана пластмаса. Освен това пластмасовите торбички трябва да бъдат надлежно маркирани, за да се отчете тяхното рециклирано съдържание.

Допълнителни забрани

От 1 януари 2020 г. са забранени и раздробяващите се (известни също като оксоразградими) торбички, които се разпадат на микропластмаси, които са още по-вредни за околната среда.

Преходът от найлоновите торбички е важна стъпка за защитата на нашите екосистеми, особено на морските екосистеми. Регламентите относно пластмасовите торбички не само се стремят да предотвратят разпръскването на отпадъци, но и да насърчат използването на устойчиви и рециклируеми материали. Испанските разпоредби, в съответствие с европейските, ни насочват към по-съзнателен и екологичен модел на потребление. От съществено значение е както предприятията, така и потребителите да се адаптират към тези нови разпоредби, за да се гарантира, че днешните действия имат положително въздействие върху бъдещите поколения.