ООН обяви периода 2021-2030 г Десетилетие на науките за океана за устойчиво развитие. Този амбициозен проект има за цел да мобилизира не само научната общност, но и политици, компании и гражданското общество около обща програма за научни изследвания и технологично развитие в океанската зона. Основната цел е да се гарантира, че науката допринася изцяло за устойчивостта на океаните, основен ресурс за живота на Земята.
Един от ключовите моменти на тази инициатива е необходимостта от укрепване и диверсификация на източниците на финансиране за изследване и опазване на морските екосистеми. Понастоящем държавите отделят между 0,04% и 4% от своите бюджети за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) за океански науки, което е недостатъчна сума, като се има предвид, че около 3.000 милиарда души пряко зависят от морското и крайбрежното биологично разнообразие. Това подчертава решаващото значение на увеличаването на инвестициите в морската наука за осигуряване на дългосрочна устойчивост.
Океаните играят основна роля в регулирането на климата. Всъщност те абсорбират почти една трета от въглеродния диоксид, генериран от хората, помагайки за смекчаване на изменението на климата. Въпреки своята уместност, Науката все още не е в състояние да оцени напълно кумулативните ефекти от човешките дейности върху океаните., като замърсяване, глобално затопляне и подкисляване. За да може Десетилетието да изпълни своята цел, от съществено значение е да се генерират нови източници на данни и да се подобрят изследванията.
Значението на науките за океана според ЮНЕСКО
La Организация на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) е активен популяризатор на Десетилетието на науките за океана. Според Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, едно от големите предизвикателства е, че въпреки че океаните покриват 70% от планетата, ние сме изследвали само по-малко от 5% от тях. Тази цифра е тревожна поради нарастващия натиск, който хората оказват върху океанските екосистеми.
Изследването на океаните изисква големи ресурси, тъй като изисква използването на специализирани кораби, подводни роботи, сателити и подводни превозни средства, наред с други технологии. Инвестициите в тези области обаче досега са били недостатъчни, което ограничава знанията и способността за действие в лицето на глобалните предизвикателства.
По същия начин една от основните цели на ЮНЕСКО е да подобри международно сътрудничество в областта на науките за океана. ЮНЕСКО се стреми да засили сътрудничеството между различните нации за споделяне на знания, технологии и опит. Насърчаването на обучението и трансфера на технологии ще бъде жизненоважно през следващите години.
Ключови предизвикателства за десетилетието
По време на Десетилетието на науките за океана основните цели, които трябва да бъдат разгледани, включват:
- Замърсяване на морето: Последните изследвания показват, че всяка година приблизително 8 милиона тона пластмаса попадат в океаните. Част от предизвикателството ще бъде да се идентифицират източниците на това замърсяване и да се разработят технологии, които помагат за намаляване на въздействието му.
- Възстановяване на екосистемата: Трябва да се постигне напредък в защитата и възстановяването на екосистемите, засегнати от прекомерния риболов и други човешки дейности. Екосистемният подход ще бъде от решаващо значение за гарантиране на възстановяването на защитените морски зони.
- Устойчив риболов: Постигането на баланс между експлоатацията и опазването на морските ресурси е от съществено значение за изхранването на нарастващото население на света, без да се излага на риск морското биоразнообразие.
- Промяна на климата: Океаните са погълнали приблизително 90% от допълнителната топлина, генерирана от човешката дейност. Намирането на начини за смекчаване на ефектите от глобалното затопляне и подкисляването остава едно от най-належащите предизвикателства.
Пропастта в знанието: почти непознат океан
Въпреки напредъка в научните изследвания, Повече от 80% от океана остава неизследван. Тази огромна празнина в знанията пречи на държавите да вземат информирани решения за това как ефективно да управляват и защитават океаните. Изучаването на морското дъно, картографирането на непознати райони и събирането на данни за биоразнообразието може коренно да промени начина, по който управляваме този жизненоважен ресурс.
Ако не се предприемат незабавни действия, ефектите върху океаните ще бъдат опустошителни. Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН, предупреди, че ако не се предприемат действия до 2050 г., в морето може да има повече пластмаса, отколкото риба. Още по-тревожен е фактът, че всички тропически коралови рифове могат да изчезнат преди края на този век поради повишаването на температурата на водата и подкисляването.
За да се опитаме да спасим океаните, са необходими координирани действия между правителствата, международните организации и гражданското общество. Едно от най-предлаганите решения е създаването на защитени морски зони, които позволяват на морските екосистеми да се възстановяват без човешка намеса.
Международен ангажимент към науките за океана
Съвсем скорошен напредък в управлението на океаните е ангажиментът на 14 държави, представляващи 40% от световните брегове, да управляват своите крайбрежни зони по устойчив начин до 2025 г. Този ангажимент може да бъде ключов за избягване на бедността в много крайбрежни райони и за насърчаване на устойчиво икономическо развитие.
Въпреки този ангажимент правителствата продължават да отделят много малко ресурси за изследване на океана. Средно държавите инвестират по-малко от 2% от бюджетите за научноизследователска и развойна дейност в науките за океана. Този факт е особено тревожен, като се има предвид, че сме изправени пред множество взаимосвързани предизвикателства, като изменението на климата, подкисляването и замърсяването.
Съществената роля на технологичните инвестиции
За да се преодолеят големите предизвикателства, които предстоят, инвестициите в технологии ще бъдат от решаващо значение. Технологични иновации в областта на морска енергия, наблюдението и анализът на подводни данни ще подобри значително нашия капацитет за намеса.
Някои от най-очакваните разработки включват:
- Развитието на системи за ранно предупреждение които могат да открият опасни промени в океана, като цунами или червени приливи.
- Подводно картографиране: По-добро картографиране на морското дъно с помощта на сателити и подводни дронове.
- Търсенето за нови източници на морска енергия като енергията на приливите и вълните.
Благодарение на този напредък се надяваме, че следващите поколения морски учени ще могат да извършват по-пълни проучвания, което ще позволи вземането на по-информирани решения за защита на океаните. Освен това синята икономика, която се основава на устойчивото използване на океаните, ще генерира нови работни места и възможности в нововъзникващи сектори.
Десетилетието на науките за океана за устойчиво развитие е уникална възможност да възстановим здравето на океаните и да придобием знанията, от които се нуждаем, за да съжителстваме по-хармонично с тях. През следващите години международната общност ще трябва да работи заедно, за да гарантира, че океанът ще продължи да предоставя жизненоважните услуги, от които зависи цялото човечество.