Лос рекорди за глобална температура през 2015 и 2016 г. създадоха безпрецедентна хуманитарна криза, удвоявайки въздействието на въоръжените конфликти като причина за разселване и миграция, според СМО (Световната метеорологична организация). Това явление се задейства суши, топлинни удари, наводнения и пожари, което засяга продоволствената сигурност и достъпа до питейна вода за повече от 60 милиона души по света. Тъй като през 2016 г. бяха регистрирани най-високите температури, наблюдавани някога, загрижеността за това какво ще се случи през следващите години нараства.
Сценарий на хуманитарна криза през 2015-2016 г
СМО предупреди, че 2016 г най-топлата година в историята, като глобалните температури дори надминават рекордите, поставени през 2015 г. Предварителните данни показват, че глобалните температури през тази година са били приблизително 1,2 градуса над прединдустриалните нива. Между януари и септември 2016 г. средната глобална температура е била с 0,88 градуса по-висока от референтната средна стойност, установена от СМО за периода 1961-1990 г., която е 14 градуса.
Пряко въздействие на изменението на климата
Екстремните температури достигнаха значителни върхове през първите месеци на 2016 г. главно поради мощното събитие на Ел Ниньо от 2015-2016г. Това климатично явление допринесе за повишаване на температурите и генериране на още по-голямо въздействие в различни региони на света. Сред най-засегнатите райони бяха Южна и Източна Азия, където горещите вълни, горските пожари и опустошителните наводнения имаха огромни последици. Тези екстремни метеорологични явления допринесоха за унищожаването на посевите, липсата на питейна вода и следователно масовото разселване на хора.
Ел Ниньо също предизвика значително увеличение на океанска топлина и, следователно, повишаване на морското равнище и обезцветяване на кораловите рифове, което сериозно засяга морските екосистеми. Това явление беше причината за други метеорологични бедствия през 2016 г., като напр. Ураганът Матю, което предизвика една от най-сериозните хуманитарни кризи в Хаити след земетресението през 2010 г.
Последици за продоволствената сигурност
Повишаването на глобалните температури има опустошителни последици върху селското стопанство и продоволствената сигурност. Според Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO) повече от 60 милиона души в света, особено в развиващите се страни, са били засегнати от екстремни метеорологични явления, свързани с изменението на климата през 2016 г.
В региони като африканския Сахел продължителните суши и горещите вълни се намесиха в селскостопанските цикли, повлиявайки на реколтите и причинявайки широкоразпространена хранителна криза. В Сенегал закъснелите и нередовни дъждове причиниха сериозни щети на посевите от ориз, царевица и просо, които са от съществено значение за препитанието на повече от 90% от селското население.
Миграция и принудително разселване
Един от най-тревожните аспекти на глобалното затопляне е масово разселване на хора. През 2015 г. екстремните температури изместиха над 19 милиона души от региони, засегнати от суши, горещи вълни и наводнения. Тези цифри са двойно повече от броя на хората, разселени поради конфликти и насилие, които през 2015 г. засегнаха 113 държави. Най-засегнатите региони са Южна и Източна Азия.
В страни като Колумбия, феноменът Ел Ниньо причини екстремна суша, която засегна селскостопанското производство и предизвика миграцията на хиляди хора, чието оцеляване зависеше от тези култури. Това породи сериозна хранителна и социална криза в района, който все още се бори да се възстанови от опустошителните последици от този климатичен феномен.
En Централна Америка, ситуацията не беше по-различна. Сушите причиниха хаос в страни като Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор, където милиони хора са с несигурна храна.
Въздействието върху океаните и морските екосистеми
Океанската топлина предизвика и едно от най-тревожните събития за морските екосистеми: масово избелване на кораловите рифове. В някои части на света, като Големия бариерен риф в Австралия, коралите претърпяха 50% степен на избелване. Това засяга не само морските екосистеми, но и риболова и продоволствената сигурност на крайбрежните общности, които зависят от тези ресурси.
Освен това морските нива продължиха да се покачват в резултат на покачващите се температури. Това явление влоши крайбрежните наводнения, излагайки на риск живота на милиони хора в островните и крайбрежните региони по света.
Ролята на Парижкото споразумение
Насред тази обезкуражаваща панорама, Парижкото споразумение за изменението на климата, който влезе в сила през 2016 г., се опитва да се справи с изменението на климата на глобално ниво. Споразумението има за цел да намали емисиите на парникови газове и да ограничи покачването на глобалната температура до по-малко от 2°C над нивата от прединдустриалната епоха, с допълнителни усилия да не надвишава 1,5°C.
Въпреки ангажиментите, поети от страните, много прогнози показват, че тази цел е малко вероятно да бъде постигната без много по-драстични действия. Според докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), за да се задържи повишаването на температурата с 1,5°C, емисиите на CO2 ще трябва да бъдат намалени с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. Въпреки това, много страни не прилагат необходимите мерки за постигане на тази цел.
2016 г. е ясен пример за катастрофалните последици от изменението на климата, ако не се предприемат незабавни действия. Горещи вълни, като регистрираните в Австралия, или температурните рекорди, наблюдавани в региони като Арктика y Русия, са само част от признаците, че глобалното затопляне продължава да се увеличава.
Екстремните метеорологични условия допринасят за по-голяма уязвимост в по-бедните общности, които са изправени пред увеличаване на тежките метеорологични явления без ресурси за адаптиране или смекчаване на въздействията. В много случаи последствията вече са надхвърлили границите на управляемото, предизвиквайки нова хуманитарна криза, която засяга милиони хора по света.
Годините 2015 и 2016 бяха години, белязани от безпрецедентно повишаване на температурите и екстремни метеорологични явления. Неотложността на справянето с изменението на климата става все по-очевидна и ефектите върху най-уязвимите групи от населението подчертават необходимостта от по-бързи и по-решителни глобални действия.