Рекордните глобални температури през 2015 и 2016 г. предизвикаха безпрецедентна хуманитарна криза, удвоявайки въздействието на въоръжените конфликти като причина за разселване и миграция, според СМО (Световната метеорологична организация). Това явление е довело до суши, горещи вълни, наводнения и пожари , засягайки продоволствената сигурност и достъпа до чиста вода за повече от 60 милиона души по света. С регистрирането на най-високите температури, регистрирани някога през 2016 г., нараства загрижеността за това какво ще се случи през следващите години.
Сценарий на хуманитарна криза през 2015-2016 г
Световната метеорологична организация (СМО) предупреди, че 2016 г. е била най- топлата година в историята , като глобалните температури са надминали дори рекордите, поставени през 2015 г. Предварителните данни показват, че глобалните температури през тази година са били с приблизително 1,2 градуса по Целзий над нивата от прединдустриалния период. Между януари и септември 2016 г. средната глобална температура е била с 0,88 градуса по Целзий по-висока от референтната средна стойност на СМО за периода 1961-1990 г., която е 14 градуса по Целзий.
Пряко въздействие на изменението на климата
Екстремните температури достигнаха значителни пикове през първите месеци на 2016 г., главно поради мощното явление Ел Ниньо от 2015-2016 г. Това климатично явление допринесе за повишаването на температурите и оказа още по-голямо въздействие върху различни региони на света. Сред най-засегнатите райони бяха Южна и Източна Азия, където горещи вълни, горски пожари и опустошителни наводнения имаха огромни последици. Тези екстремни метеорологични явления допринесоха за унищожаване на реколтата, недостиг на питейна вода и вследствие на това до масово разселване на хора.
Ел Ниньо също така причини значително затопляне на океана и следователно покачване на морското равнище и избелване на кораловите рифове, което оказа сериозно влияние върху морските екосистеми. Това явление предизвика други метеорологични бедствия през 2016 г., като например урагана Матю , който причини една от най-тежките хуманитарни кризи в Хаити след земетресението през 2010 г.
Последици за продоволствената сигурност
Повишаването на глобалните температури има опустошителни последици върху селското стопанство и продоволствената сигурност. Според Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO) повече от 60 милиона души в света, особено в развиващите се страни, са били засегнати от екстремни метеорологични явления, свързани с изменението на климата през 2016 г.
В региони като африканския Сахел продължителните суши и горещите вълни се намесиха в селскостопанските цикли, повлиявайки на реколтите и причинявайки широкоразпространена хранителна криза. В Сенегал закъснелите и нередовни дъждове причиниха сериозни щети на посевите от ориз, царевица и просо, които са от съществено значение за препитанието на повече от 90% от селското население.
Миграция и принудително разселване
Един от най-тревожните аспекти на глобалното затопляне е масовото разселване на хора . През 2015 г. екстремните температури доведоха до разселването на повече от 19 милиона души от региони, засегнати от суши, горещи вълни и наводнения. Тази цифра е два пъти по-голяма от броя на хората, разселени поради конфликти и насилие, които засегнаха 113 държави през 2015 г. Най-засегнатите региони бяха Южна и Източна Азия.
В страни като Колумбия феноменът Ел Ниньо причини екстремна суша, която засегна селскостопанското производство и предизвика миграцията на хиляди хора, чиито препитание зависеше от тези култури. Това породи тежка продоволствена и социална криза в региона, който все още се бори да се възстанови от опустошителните последици от това климатично събитие.
В Централна Америка ситуацията не беше по-различна. Суши опустошиха страни като Гватемала, Хондурас и Ел Салвадор, където милиони хора страдат от продоволствена несигурност.
Въздействието върху океаните и морските екосистеми
Затоплянето на океана предизвика и едно от най-тревожните събития за морските екосистеми: масово избелване на коралите . В някои части на света, като например Големия бариерен риф в Австралия, коралите са претърпели степен на избелване от 50%. Това засяга не само морските екосистеми, но и рибарството, и продоволствената сигурност на крайбрежните общности, които зависят от тези ресурси.
Освен това морските нива продължиха да се покачват в резултат на покачващите се температури. Това явление влоши крайбрежните наводнения, излагайки на риск живота на милиони хора в островните и крайбрежните региони по света.
Ролята на Парижкото споразумение
На този мрачен фон, Парижкото споразумение за изменението на климата , което влезе в сила през 2016 г., се опитва да се справи с изменението на климата в световен мащаб. Споразумението има за цел да намали емисиите на парникови газове и да ограничи повишаването на глобалната температура до доста под 2°C над нивата от прединдустриалния период, с допълнителни усилия за ограничаването му до 1,5°C.
Въпреки ангажиментите, поети от страните, много прогнози показват, че тази цел е малко вероятно да бъде постигната без много по-драстични действия. Според докладите на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC), за да се задържи повишаването на температурата с 1,5°C, емисиите на CO2 ще трябва да бъдат намалени с 45% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2010 г. Въпреки това, много страни не прилагат необходимите мерки за постигане на тази цел.
2016 г. е ясен пример за катастрофалните последици от изменението на климата, ако не се предприемат незабавни действия. Топлинните вълни, като тези, регистрирани в Австралия , или рекордните температури, наблюдавани в региони като Арктика и Русия , са само някои от признаците, че глобалното затопляне продължава да се увеличава.
Екстремните метеорологични условия допринасят за по-голяма уязвимост в по-бедните общности, които са изправени пред увеличаване на тежките метеорологични явления без ресурси за адаптиране или смекчаване на въздействията. В много случаи последствията вече са надхвърлили границите на управляемото, предизвиквайки нова хуманитарна криза, която засяга милиони хора по света.
Годините 2015 и 2016 бяха години, белязани от безпрецедентно повишаване на температурите и екстремни метеорологични явления. Неотложността на справянето с изменението на климата става все по-очевидна и ефектите върху най-уязвимите групи от населението подчертават необходимостта от по-бързи и по-решителни глобални действия.