Наскоро проучване на Национален ускорителен център (CNA) е открил значителна концентрация на уран-236 във воден стълб Средиземно море, по-специално в океанографската станция DYFAMED, в Лигурийско море, което се намира между италианската Ривиера и остров Корсика. Тази концентрация е особено значима, като е 2.5 пъти по-висока от тази, наблюдавана в други региони с подобни характеристики на същата географска ширина.
Откритието е публикувано в престижното списание Наука на Total околна среда, предизвиквайки голям интерес в научната общност поради възможните последици за околната среда. Уран-236 е а синтетичен радиоизотоп който не се среща естествено на Земята, тъй като произходът му е свързан с ядрени дейности.
Какво е уран-236?
El уран-236 (236U) Това е синтетичен радиоизотоп, генериран главно в ядрени реактори, като страничен продукт от облъчването на уран-235 (235U), естествен делящ се изотоп. Въпреки че не се среща естествено на Земята, този изотоп е бил изпуснат в околната среда чрез атмосферни ядрени опити, ядрени аварии като тази в Чернобили контролирани емисии от ядрени централи.
Една от най-забележителните характеристики на уран-236 е неговата дълъг полуживот, с период на полуразпад от 23,4 милиона години, което означава, че може да се запази в околната среда милиони години. Откриването му е възможно само при изключително ниски концентрации чрез използването на ускорителна масспектрометрия (AMS), усъвършенствана техника, която революционизира способността за идентифициране на този изотоп в проби от околната среда.
Как уран-236 достига до Средиземно море?
Проучването, проведено в Лигурийско море, разкри, че концентрацията на уран-236 в този регион е значително по-висока от очакваното. Това предполага, че трябва да има допълнителни източници на емисии в допълнение към ядрените опити, проведени между 40-те и 80-те години, известни като глобални последици.
Допълнителни потенциални източници на уран-236 в Средиземно море включват:
- Емисии от инсталации за ядрена преработка, като завода Marcoule във Франция, който може да е изпуснал малки количества уран във водната среда.
- El Чернобилска авария, чиито радиоактивни частици са достигнали различни региони на Европа и биха могли да бъдат отложени в Средиземно море чрез атмосферата.
- на рутинни операции на атомната централа в средиземноморския басейн, което също би могло да има постоянен принос.
Освен това уран-236 може да пътува на дълги разстояния поради разтворимостта си в морска вода, което го прави отличен индикатор за изследване на течения и океанографски процеси.
Уран-236 като океанографски индикатор
El уран-236 Има голям потенциал да се използва като океанографски плотер, благодарение на своите геохимични характеристики. Тъй като е разтворим в морска вода и е въведен в околната среда сравнително наскоро (последните 70 години), разпространението му може да предостави важна информация за модели на океанска циркулация и процесите на смесване на водните маси.
Например проучвания, проведени в други части на света, като например в Южен Тихи океан, успяха да идентифицират океанските течения и как радиоактивните частици се движат през океана. Този изотоп, поради своята дълготрайност, също предоставя информация, която може да бъде полезна за разбирането на миналото и бъдещото въздействие на човешки дейности в океаните.
Данните, получени в Средиземно море, могат да бъдат пионери в използването на радионуклиди като индикатори на морски течения в този специфичен регион.
Ядрени опити и глобални радиоактивни отпадъци
Един от основните исторически източници на уран-236 в околната среда е това, което е известно като глобални последици. Този термин се отнася до отлагането на радиоактивни частици, които са били освободени по време на атмосферни ядрени тестове, извършени между 1945 и 1980 г. Тези тестове са отделили големи количества радионуклиди, които в продължение на десетилетия са били разпределени по цялата планета.
Въпреки че тези тестове са спрени преди десетилетия, освободените изотопи, като уран-236, все още остават в атмосферата, почвата и океаните. В случая със Средиземно море се смята, че значителна част от концентрацията на уран-236 все още идва от това глобално замърсяване, въпреки че последните емисии също играят решаваща роля.
Откриването на този изотоп в Средиземно море е само началото на изследване, което може да хвърли светлина върху това как човешката дейност е повлияла на химическия състав на океаните и морските екосистеми.
В този контекст организации като напр Национален ускорителен център (CNA) и Международна организация за атомна енергия (МААЕ) започнаха да си сътрудничат за провеждане на повече проучвания за възможните въздействия на тези радионуклиди върху океаните.
Откриването на уран-236 в Средиземно море не само повдига въпроси относно източници на замърсяване настоящи и минали, но също така отваря ново поле за изследване на използването на радионуклиди като океанографски маркери за бъдещи изследвания.