Малко по малко много страни увеличават съответните си източници на възобновяема енергия и те покриват по-голям процент от световната енергия, необходима на всички граждани. По този начин невъзобновяемата енергия може да бъде заменена с енергия, която идва директно от природата, като слънчева, вятърна, геотермална или водноелектрическа енергия, всички от които са ключови за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива.
Устойчивото нарастване на възприемането на тези източници доведе до достигане на процента на възобновяемата енергия в глобалното енергийно търсене до 2023% до 30 г., важен крайъгълен камък, който отразява глобалните усилия в енергийния преход. Има обаче още много работа, тъй като целта на утроен капацитет за възобновяема енергия до 2030 г остава висящ, според данни от скорошен доклад на Международната агенция по енергетика.
Предизвикателствата на енергийния преход
Ритъмът на производство на възобновяема енергия Не е еднакво във всички страни, което е предизвикателство за справедлив преход. Докато нации като Китай и Съединените щати са водещи във възприемането, други региони като Африка едва започват да увеличават своя капацитет, като допринасят само с 4,6% за глобалния растеж на възобновяемата енергия. За разлика от това, Азия, водена от Китай, допринася с 69% от глобалния възобновяем капацитет, добавен през 2023 г. Този дисбаланс подчертава спешността на инвестициите в енергийна инфраструктура за развиващите се страни.
Освен това технологичните различия между регионите също играят роля. Слънчевата енергия се превърна в доминираща технология, която представлява 73% от растежа на възобновяемата енергия през последната година. Междувременно страните с по-малко ресурси зависят от водната енергия, чийто растеж е ограничен от сушите и промените в климата.
Нарастващото глобално търсене поставя възобновяемата енергия на изпитание
Друга важна променлива, която трябва да се вземе предвид, е постоянното нарастване на глобалното търсене на енергия, което ще нарасне с около 4% през 2024 г. и 2025 г., според Международната агенция по енергетика. Това увеличение се дължи главно на глобалния икономически растеж, горещите вълни и масовото приемане на технологии като електрическите превозни средства.
Това нарастващо търсене допълнително стимулира разширяването на чистите източници. До 2025 г. се очаква възобновяемите енергии покриват 35% на глобалното търсене на електроенергия. Всъщност за първи път в историята електричеството, генерирано от тези източници, ще надвиши това на въглищата, консолидирайки промяна на парадигмата в енергийния сектор.
Този напредък обаче не е без усложнения. В страни като Китай и Мексико сушите са засегнали водноелектрическото производство, налагайки увеличаване на използването на изкопаеми горива. Това от своя страна доведе до леко увеличение на енергийните емисии през 2023 г., което показва, че енергийният преход трябва да бъде балансиран и устойчив на фона на климатичните явления.
Слънчева и вятърна енергия: Преобладаващ възобновяем растеж
Що се отнася до възобновяемите енергии като слънчевата и вятърната, и двете изиграха огромна роля в глобалния енергиен преход. Само през 2023 г. слънчевата фотоволтаична енергия е отговорна за 24% от растежа на световното производство на електроенергия, докато вятърът представлява 17%. Това означава, че двете технологии генерират около 12% от глобалното електричество.
Възходът на слънчевата енергия, по-специално, не се дължи само на нейната конкурентна цена, но и на способността за мащабиране, която предлагат фотоволтаичните инсталации. Държави като Китай, Индия и Съединените щати са се утвърдили като лидери в инсталирането на нови инсталации. До 2030 г. се очаква слънчевата енергия да представлява до 80% от добавения възобновяем капацитет, докато вятърът също ще навакса изоставането с удвояване на темповете на разширяване в сравнение с предходни години.
В Европа слънчевата и вятърната енергия също изиграха основна роля за заместването на зависимостта от изкопаеми източници, особено след енергийната криза, причинена от руската инвазия в Украйна. Държави като Испания, Холандия и Германия водят региона в приемането на тези технологии, което засилва техния ангажимент към целите на Парижкото споразумение.
Дългосрочни перспективи и нови предизвикателства
До 2050 г. глобалното търсене на електроенергия ще се удвои поради електрификацията на транспорта, индустрията и глобалното икономическо развитие. В този процес се изчислява, че 90% от електричеството ще идва от неизкопаеми източници, което консолидира възобновяемата енергия като основен стълб на глобалната енергийна система.
Достигането до този етап обаче изисква преодоляване на значителни технически и икономически предизвикателства. Увеличаването на гъвкавостта на електрическите мрежи за усвояване на променливо производство на слънчева и вятърна енергия ще бъде от решаващо значение. Ще бъде необходимо също така да се изгради нова инфраструктура за съхраняване на излишната енергия и подобряване на способността за реагиране на променливите нужди от електроенергия.
Развитието на технологии за съхранение на енергия, като дълготрайни батерии, и интегрирането на системи с изкуствен интелект в управлението на мрежата ще бъдат ключови фактори в тази трансформация. На правителствено ниво се очаква увеличаване на международното сътрудничество и усилията за намаляване на финансовите разходи за развиващите се страни, чиито икономики все още до голяма степен зависят от ядрената енергия и изкопаемите горива.
През следващите години слънчевата фотоволтаика и вятърът ще служат като критични инструменти за смекчаване на ефектите от изменението на климата и тяхното приемане ще се ускори допълнително, ако правителствата насърчат подкрепящи политики и разпоредби, които улесняват тяхното безопасно и ефективно интегриране в националните енергийни системи.
Преходът към възобновяема енергия е в ход. Тъй като все повече страни се съобразяват с международните ангажименти за намаляване на емисиите, светът ще се движи към енергийна система, по-малко зависима от изкопаемите горива и по-адаптирана към нуждите на екологично и устойчиво бъдеще.