Търсенето на жълта царевица продължава да се увеличава всяка година и едно от основните му приложения днес е производство на биогорива. Биогоривата са възобновяем източник на енергия, който се рекламира като решение на проблемите с енергийната зависимост и изменението на климата. Тази употреба обаче създава пряка конкуренция с производството на храни, което поражда опасения относно ефектите му върху продоволствена сигурност.
Въздействието на биогоривата върху продоволствената сигурност
В доклада на ФАО „Бъдещето на храните и селското стопанство: тенденции и предизвикателства„ФАО прави задълбочен анализ на въздействието, което земеделският и енергийният сектор ще имат в бъдеще. Смята се, че до 2050 г. земеделската продукция трябва да се увеличи с 50% да може да задоволи както търсенето на храна, така и на биогорива. Това означава, че увеличаването на селскостопанското производство, предназначено за биогорива, неизбежно ще се отрази на наличието на храна.
Ефектите от отделянето на големи площи земя за отглеждане на суровини за биогорива често са отрицателни за стабилността на цените на храните и за местните екосистеми. Конкуренцията между производство на храни и горива създава натиск върху селскостопанските пазари, пряко засягайки разходите и продоволствената сигурност. В случая на царевицата, използвана до голяма степен за производство на етанол, този конфликт доведе до повишаване на цените и намаляване на количеството продукция, предназначена за консумация от хора или животни.
Обезлесяване и промяна в земеползването
Една от сериозните последици от увеличаването на производството на биогорива е обезлесяване. За да се разпределят повече площи за отглеждане на суровини за биогорива, много региони прибягват до изсичане на гори. Това генерира контрапродуктивен ефект по отношение на изменението на климата, тъй като изсечените дървета спират да абсорбират въглероден диоксид (CO2), мощен парников газ.
През последните години тропическите и субтропичните региони са претърпели нетна загуба от 7 милиона хектара гори годишно, докато земеделската площ се е увеличила със скорост от 6 милиона хектара годишно, според данни на ФАО. Количеството земя, използвана за селско стопанство, е предназначена в голяма степен за производство на биогорива, а не за производство на храна.
Обезлесяването с цел увеличаване на производството на биогорива засяга не само горите, но и биологичното разнообразие и водните ресурси, което утежнява селскостопанските проблеми и стабилността на екосистемите.
Конкуренция между култури за храна и биогорива
Комитетът по световна продоволствена сигурност (CFS) предупреди, че нарастващата конкуренция за обработваеми земи може да има отрицателно въздействие върху по-слабо развитите страни, където земеделските ресурси са ограничени и хората страдат от по-високи нива на бедност и глад. CFS подчертава, че особено от 2013 г. насам, разпределянето на земя, подходяща за отглеждане на храни, за производството на биогорива е генерирало нелоялна конкуренция, което би могло да влоши социалните и екологичните проблеми.
В допълнение към увеличаването на цените на храните, тази конкуренция за земя има пряк ефект върху селската бедност. Много фермери предпочитат да отглеждат суровини за биогорива (които могат да предложат по-високи доходи) вместо храна, тъй като биогоривата често са по-доходоносни благодарение на държавните субсидии. Това може да доведе до намаляване на местното производство на храни и увеличаване на зависимостта от внос за задоволяване на хранителните нужди на населението.
Възможни решения: международни политики и нови технологии
Не всички биогорива са еднакви, както по отношение на енергийна ефективност както и въздействие върху селското стопанство и продоволствената сигурност. Технологиите на второ поколение, например, които използват селскостопански отпадъци или негодна за консумация биомаса, представляват възможност за намаляване на конкуренцията между храната и енергията. Мащабното му внедряване обаче все още е в ранен етап на развитие.
За да смекчи въздействието на биогоривата върху продоволствената сигурност, Необходими са силни международни политики които регулират използването на земята, насърчават развитието на модерни технологии за биогорива и улесняват инвестициите в устойчиво селско стопанство. Някои опции включват използването на деградирали земи за отглеждане на биогорива или ротация на културите, което позволява на фермерите да балансират производството на храна с производството на енергия.
Бъдещето на биогоривата трябва да бъде свързано с комбинация от по-чисти технологии и устойчиви селскостопански политики, които защитават глобалната продоволствена сигурност. Насърчаването на биогоривата трябва да се извършва внимателно, като се вземат предвид както енергийните, така и хранителните нужди на нарастващото световно население.