През последните години белгийският ядрен парк беше в центъра на спорове. Решенията, взети от белгийското правителство, заедно с Electrabel, компанията, отговорна за експлоатацията на няколко от тези съоръжения, породиха безпокойство както в Белгия, така и в съседни страни, като напр. Холандия, Германия и Люксембург. Безпокойството се засилва от противоречивото пускане в експлоатация на няколко реактора и удължаването на живота на стареещите реактори като Doel 1 и Doel 2.
Стари реактори и удължаване на полезния им живот
Най-подходящият случай е този на реакторите Доел 1 y Доел 2, което предизвика полемика след решението на белгийското правителство да удължи полезния му живот с десет години. Тези реактори, които датират от 1975, трябваше да затворят през 2025 г., но фактори като енергийната сигурност и нестабилният геополитически контекст накараха правителството да преразгледа това решение. Основната причина беше да се гарантира доставката на енергия в разгара на световна енергийна криза.
Това разширение не беше без проблеми. В началото на 2016 г. реакторът Доел 1 претърпя серия от автоматични изключвания поради проблем с него алтернатор, което вече е създавало проблеми преди. Последното спиране на този реактор се случи на 2 януари 2016, по-малко от седмица след стартирането му след 20 години неактивност. Доел 3, от своя страна, също беше спрян през декември 2015 г. поради загуба на вода в генератор на неядрената му част.
Международен концерн: Холандия, Германия и Люксембург
Съмненията относно безопасността на тези съоръжения не само породиха безпокойство на национално ниво, но и сред съседните страни. Холандия, който граничи близко с завода Doel, беше един от първите, които изразиха своите опасения. През януари 2016 г. няколко холандски опозиционни партии поискаха Белгия да предприеме по-строги мерки, след като стана известно за авариите в реактора Doel 1. Белгийският вътрешен министър се опита да успокои нещата с това нямаше проблем със сигурността, но това не убеди мнозина.
В Германия ситуацията беше подобна. Единицата Тихан 2, намиращ се на 70 км от гр Екс-ла-Шапел, също е причина за безпокойство след откриването микропукнатини в стоманения резервоар на нейния реактор. Тези повреди, открити през 2012 г., доведоха до множество временни спирания и в двете Доел 3 както в Tihange 2, за извършване на тестове за устойчивост.
Случаят беше толкова актуален, че в Февруари 2016 г. Германия и Белгия се съгласиха да изпълнят взаимни проверки в съответните им атомни електроцентрали, мярка, която вече беше приложена с Франция. Към това се добави и създаването на работна група за обмен на информация за граничните центрове.
Натиск от гражданското общество
Не само правителствата изразиха своята загриженост. Гражданското общество също изрази своя глас. В контекста на този спор няколко антиядрени организации са оказали натиск върху властите да преразгледат решенията за повторно отваряне на Doel 3 и Tihange 2. Важен пример е този на организацията Avaaz, която през февруари 2016 г. представи 750.000 подписа в Брюксел с призив за задълбочен преглед на реакторите.
Тези протести се оформиха в демонстрации пред белгийското министерство на енергетиката, с активисти, маскирани в ядрени защитни костюми. Те твърдят, че решението на Белгия да реактивира тези реактори без да демонстрира напълно своята сигурност беше напълно безотговорно, което можеше да превърне Белгия в следващия европейски „Чернобил“.
Международни правни последици
Политическото напрежение между Белгия и нейните съседи само се увеличи. През август 2016 г. няколко холандски града представиха a обжалване пред Европейската комисия да се противопостави на разширяването на Doel 1 и 2. Общините посочиха, че белгийското правителство не се е консултирало адекватно със съседните региони, нещо, което противоречи на международните договори за гранично сътрудничество. Към този призив се присъединиха и гласове от холандския парламент, който през юни същата година призова холандското правителство да се присъедини към призива на Люксембург и Германия за затваряне на най-старите и най-проблемните реактори.
Дебатът за бъдещето на ядрената енергия в Белгия все още отворен. Въпреки че ядрената енергия играе ключова роля в електроснабдяването на страната, аргументите срещу нея остават убедителни, особено когато става дума за съоръжения на десетилетия, чиито проблеми с безопасността не изглеждат напълно решени.
От съществено значение е да следите отблизо това развитие и мерките, които се прилагат, за да се гарантира безопасността на хората и околната среда в случай на възможен ядрен инцидент в Белгия и извън нейните граници.