Ако политиците в Чили успеят да запазят ангажимента си, страната прави огромна стъпка в това политика за възобновяема енергия. Чили си постави амбициозната цел да декарбонизира своята икономика до 2050 г. Този план не само предполага еволюция към чисти енергии, но също и структурна трансформация, която включва няколко технически, социални и икономически предизвикателства.
Една от основните цели е да се ограничи развитието на нови въглищни централи, като се установи, че всеки проект от този тип трябва да има системи за улавяне и съхранение на въглерод (CCS) или еквивалентни технологии, които намаляват емисиите. Освен това планът предвижда постепенно затваряне на съществуващи топлоелектрически централи. Според прогнозите на Министерство на енергетиката на Чили, страната очаква повече от 70% от нейната енергийна матрица да се основава на възобновяема енергия до 2050 г.
Решението за започване на този процес беше взето съвместно от основните електрически компании в страната, като AES Andes, Colbún, Enel и Engie, и беше подкрепено от правителството. Всъщност по време на мандата на президента Мишел Бачелет беше подписано споразумение повече да не се строят въглищни централи без технологии за улавяне на емисиите и да се ускори затварянето на съществуващите.
Инициативи в съответствие с Парижкото споразумение
Планът за декарбонизация на Чили е в съответствие с ангажиментите, поети в Парижко споразумение. Според бившия министър на енергетиката Андрес Реболедо Чили има изключителни условия за развитието на възобновяема енергия, главно поради богатите слънчеви и вятърни ресурси на страната. „Ние сме си поставили за цел до 2050 г. между 70 и 90% от нашата матрица да бъде съставена от възобновяеми енергийни източници“, каза той.
Този оптимистичен подход е отразен и в последните данни: До 2022 г. възобновяеми енергии Те вече представляват повече от 40% от производството на електроенергия в Чили, изпреварвайки въглищата. Това е драматична промяна спрямо ситуацията през 2014 г., когато тази цифра едва достигаше 7%.
Напредък и предизвикателства на възобновяемите енергии
В момента слънчевата енергия е най-развитата в страната с мащабни проекти като слънчевата централа El Romero Solar, която беше най-голямата в Латинска Америка по време на откриването й през 2016 г. Тази централа с 246 MWp беше ключова в подобряване на конкурентоспособността на чистите енергии.
Увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници е не само полезно за околната среда, но също така се оказа по-изгодно от икономическа гледна точка. Според доклад за икономическото въздействие, завод Ел Ромеро Тя ще допринесе с повече от 300 милиона долара към брутния вътрешен продукт (БВП) през полезния си живот, удвоявайки ползите от еквивалентна въглищна централа.
Прогресивно елиминиране на въглищата
Със затварянето на осем въглищни централи между 2019 и 2023 г. и още дванадесет, планирани за 2025 г., Чили ускорява темпото си към пълна декарбонизация. Има обаче поне осем завода, които все още нямат договорена дата за затваряне, което представлява едно от най-големите предизвикателства за Чили в близко бъдеще.
Един от най-сложните случаи е този на Централна гуаколда, най-големият въглищен енергиен комплекс в страната, който все още няма фиксирана дата на затваряне. Разположен в Хуаско, „зона за жертвоприношения“, този завод породи опасения относно въздействието си върху околната среда и ролята му в местното замърсяване. Общностите в близост до тези заводи се сблъскват не само със здравословни проблеми, произтичащи от замърсяването, като респираторни заболявания, но и с икономическа зависимост от тези индустрии.
Закриване на заводи и възможности за преустройство
Един от големите въпроси е какво ще се прави с инфраструктурата на заводите, които затварят. В този аспект Чили може да се вдъхнови от международни проекти. В Германия например въглищните централи са превърнати в термични складове. Една възможност, която се проучва, е използването на тези растения за съхраняване на слънчева енергия чрез разтопени соли. Тази технология ще позволи на Чили да се възползва максимално от възобновяемите си ресурси, като същевременно запази част от съществуващата инфраструктура.
Друг вариант, който е на масата, е преустройството на заводи за производство на зелен водород. Въпреки че този подход създава предизвикателства, той предлага и важни възможности за декарбонизиране на сектори като транспорта и тежката промишленост.
Социални и икономически предизвикателства
Затварянето на въглищни централи, макар и положително от екологична гледна точка, също повишава социални и икономически предизвикателства. Много от районите, където се срещат тези растения, зависят икономически от тях за прехраната си. Например в региона Huasco местните рибари и фермери изразиха загриженост за това как преобразуването на енергия ще се отрази на техния поминък. От съществено значение е правителството да се заеме с тези проблеми чрез приобщаващи политики, които предлагат възможности за заетост в сектори като възобновяемата енергия.
За да минимизира социалното въздействие, правителството създаде „Междуведомствен комитет за справедлив социално-екологичен преход”, която включва министерствата на околната среда, енергетиката, социалното развитие, труда, икономиката, минното дело и здравеопазването. Този комитет се стреми да гарантира, че затварянето на въглищни централи и преходът към чиста енергия се извършва справедливо и справедливо за всички засегнати общности.
Някои общности, като тези в Хуаско, виждат разширяването на слънчевата енергия като светлина на надеждата. Въпреки това, бяха изразени опасения относно местоположението на големи слънчеви инсталации в близост до селскостопански и жилищни райони, което изисква внимателно планиране, за да се гарантира, че няма да се генерират нови социални конфликти.
Преходът към възобновяеми енергии Това не само представлява екологична отговорност, но и икономическа възможност за Чили. Тъй като страната напредва в своя план за декарбонизация, тя ще се сблъска с предизвикателства, но също така ще открие нови възможности за развитието на по-конкурентоспособна, устойчива и справедлива икономика.