Значението на улавянето на CO2 за спиране на изменението на климата

Изменението на климата е едно от най-големите глобални предизвикателства на нашето време. За да се предотврати покачването на средните глобални температури с повече от 2 градуса над прединдустриалните нива, както е посочено в Парижкото споразумение, е от решаващо значение да се намалят емисиите на парникови газове като CO2. Преходът към напълно чисти енергийни източници обаче е бавен и изгарянето на изкопаеми горива остава основен източник на енергия. В този контекст, Улавяне на CO2 се очертава като жизнеспособно решение за смекчаване на емисиите, като същевременно се преминава към по-устойчив енергиен модел.

За да се стабилизира концентрацията на CO2 в атмосферата и да се избегнат сериозни въздействия върху климата, е наложително не само да се намалят емисиите, но и улавяне и съхраняване на емитирания CO2. Тази статия изследва как се улавя CO2, както и неговия транспорт и съхранение, област, в която ученият Едуард Рубин е изиграл решаваща роля.

Улавяне на CO2 и Едуард Рубин

Едуард Рубин е една от най-известните фигури в областта на Улавяне на CO2. От университета Карнеги Мелън в Съединените щати, той е посветил кариерата си на изследване и разработване на технологии за улавяне, транспортиране и съхранение на CO2, отделен от електроцентрали, които изгарят изкопаеми горива. Той не само е автор на множество изследвания в тази област, но също така е инициатор на докладите на IPCC за тези технологии.

Рубин подчертава, че повечето климатични модели, които изследват бъдещи сценарии, не предвиждат драстични намаления на емисиите на CO2, без да включват улавянето и геоложкото съхранение на този газ. Въпреки усилията за увеличаване на използването на възобновяема енергия, бързият преход към бъдеще с нулеви емисии е малко вероятен без тези поддържащи технологии.

Решение за емисиите на газ

Незабавното спиране на всички изкопаеми горива не е реалистичен вариант. Тъй като глобалното търсене на енергия продължава да нараства, има нужда да се търси хибридни решения които включват както по-голямо навлизане на възобновяема енергия, така и технологии за улавяне на въглероден диоксид. Слънчевата и вятърната енергия имат голям потенциал, но тяхното инсталиране и разширяване не напредва достатъчно бързо, за да постигне целите за намаляване на емисиите от 80% до 2050 г. Според Рубин светът все още е силно зависим от изкопаемите горива и това вероятно ще остане случай в обозримо бъдеще.

„Живеем в свят, пристрастен към изкопаемите горива, където е много трудно обществото да се освободи от тях въпреки сериозността на изменението на климата.“

Познанията за въглеродния цикъл са напреднали достатъчно, за да се прилагат технологии, които позволяват CO2 да бъде уловен, съхраняван и повторно използван в голям мащаб. Въпреки това широкото прилагане на тези решения изисква ефективно регулиране и подходяща инвестиционна рамка.

„Преди десетилетие бяха направени изпреварващи инвестиции, но тъй като перспективата за силни политически действия изчезна, темпът на инвестициите намаля.“

В Европейския съюз един от най-амбициозните проекти за улавяне на CO2 беше финансиран в Испания. Европейската комисия отпусна 180 милиона евро за проект за улавяне и съхранение в завода Endesa в Компостила (Cubillos de Sil, Леон), който беше прекъснат през 2013 г. поради спада на цените на правата за емисии.

Необходимост от подходящо законодателство

Въздействието на подходящото законодателство върху разработването и приемането на технологии за улавяне на CO2 не може да бъде подценявано. Регулаторните режими, които наказват неуловените емисии, биха могли драматично да увеличат приемането на тези технологии по света. Ясен пример се среща в разпоредбите за превозни средства, където катализаторите намаляват емисиите на токсични газове. По подобен начин законодателство, което изисква улавяне на CO2, би било решаващо.

Рубин уверява, че няма научни или технологични бариери, които да възпрепятстват масовото улавяне на CO2. Основната трудност е икономическа и политическа и сочи липсата на възпиране по отношение на емисиите, които не се улавят. Улавянето на CO2 консумира енергия, но ако бъдат наложени глоби или строги ограничения върху неуловените емисии, улавянето неизбежно ще бъде стимулирано.“

Други технологии за улавяне на CO2

В допълнение към директното подземно съхранение се разработват иновативни нови технологии за използване на уловения CO2 по различни начини:

• производство на гориво: Изследва се производството на синтетични горива от CO2. Те биха могли да заменят изкопаемите горива в сектори като авиацията.
• Строителни материали: CO2 може да се използва повторно в производството на материали като цимент, където част от газа може да бъде постоянно уловен.
• Земеделие и храна: Употребите в производството на храни също се проучват, особено в оранжерийни култури.

Все повече и повече проекти по света напредват в изследванията и развитието на тези технологии. Подходящ пример е проектът Carbfix в Исландия, който прилага ускорена минерализация на CO2, превръщайки го в твърда скала, което осигурява постоянното му съхранение.

Друго обещаващо развитие е използването на биогаз и биометан, което позволява улавянето на метан (CH4), друг мощен парников газ. Чрез тези процеси метанът се превръща във възобновяема енергия, в допълнение към улавянето на свързания CO2.

Мащабното внедряване на тези технологии може да осигури допълнителни решения не само за намаляване на емисиите, но и за смекчаване на изменението на климата чрез улавяне и отговорно използване на парникови газове.

Голямото разнообразие от нововъзникващи технологии показва, че улавянето на CO2 не е едно единствено решение, а по-скоро част от набор от действия, които колективно могат да ни помогнат в борбата с изменението на климата. Определено, Улавяне на CO2 Това е ключова част за допълване на възобновяемите енергийни източници в усилията за спиране на глобалното затопляне.