За да се борим с изменението на климата, се появиха множество пактове и идеи с цел намаляване на емисиите на парникови газове. той Парижко споразумение изигра ключова роля в тази област. Страните, които са част от договора, са се ангажирали да намалят емисиите на CO2 до 2050 г., отбелязвайки исторически крайъгълен камък в борбата срещу глобалното затопляне.
В Европейския съюз Съветът на министрите на околната среда постигна обща позиция за извършване на a реформа на системата на ЕС за търговия с емисии (ETS) за периода 2021-2030г. Тази търговска система се счита за жизненоважен инструмент за постигане на климатичните цели и намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ). Какво въздействие ще има тази реформа и какво се очаква да постигне?
Законодателен пакет за намаляване на емисиите
От подписването на Парижкото споразумение през декември 2015 г. различни органи регулират и оценяват начините за намаляване на емисиите на парникови газове, без да се компрометира икономическия растеж. Новият законодателен пакет, известен като „Годни за 55”, се стреми да намали емисиите с 43% до 2030 г., като се вземат за референтни нива от 2005 г. Тази цел е фундаментална за ЕС, който вижда в това споразумение възможност да поведе глобалната борба срещу изменението на климата.
Реформата на СТЕ е друга важна мярка в този пакет. Чрез прилагането на по-строги ограничения върху емисиите от промишления и енергийния сектор ЕС има за цел да стимулира инвестициите в чисти технологии. Това нововъведение също е от ключово значение за постигане на климатична неутралност до 2050 г., цел, която е в съответствие с Европейския зелен пакт. Министрите на околната среда на 19 държави подкрепиха това споразумение под ръководството на европейския комисар по енергетиката и климатичните действия Мигел Ариас Канете.
ETS е част от поредица от закони, които включват други иновативни мерки, като забрана на двигатели с вътрешно горене до 2035 г., по-големи инвестиции във възобновяема енергия и развитие на устойчива инфраструктура в цяла Европа.
Как работи ETS?
ETS, работеща от 2005 г., е първата система в света за систематичен контрол на емисиите на замърсяващи газове. До 2030 г. тази система ще обхване допълнителни сектори, като автомобилния транспорт и отоплението на сградите, които представляват значителен процент от настоящите емисии.
ETS обхваща 40% от емисиите на парникови газове в ЕС, като наблюдава близо 11.000 XNUMX промишлени предприятия, енергийни компании и авиокомпании. Тези индустрии трябва да закупят необходимите права, за да продължат да отделят газове, което създава силен стимул за намаляване на техните емисии и разработване на по-чисти технологии.
В този контекст ETS действа не само като регулаторен инструмент, но и като финансов механизъм, който стимулира инвестициите в устойчиви решения чрез тръжната система. Компаниите с по-ниски емисии могат да продадат разрешителните си, получавайки допълнителна икономическа изгода, докато компаниите с високи нива на замърсяване са изправени пред по-високи разходи, ако не успеят да намалят своите емисии.
Системата е много ефективна, но реформите са от съществено значение, за да се избегне „изтичането на въглерод“, тоест преместването на замърсяващи фабрики в страни извън ЕС с по-малко строги екологични разпоредби.
Някои сектори, като например авиацията, все още представляват предизвикателство и ЕС продължава да търси начини за смекчаване на въздействието им, без да обезсърчава тяхното функциониране.
Икономическа устойчивост и въглероден пазар
Едно от основните предизвикателства в борбата с изменението на климата е да се гарантира, че приетите мерки няма да влияят негативно на икономическото развитие на страните. Някои проучвания обаче показват, че в Европа възприемането на чисти технологии и инвестициите във възобновяема енергия не само са съвместими с икономическия растеж, но могат да генерират важни дългосрочни икономически ползи, като например създаване на работни места и намаляване на разходите за енергия.
Европейският въглероден пазар е пример за това. След няколко години работа цените на правата за емисии показаха възходяща тенденция, което насърчи компаниите да адаптират производствените си процеси към по-устойчиви модели. През 2023 г. цената на правата за емисии достигна своя исторически максимум, надхвърляйки 90 евро на тон CO2.
От друга страна, търсенето на изкопаеми горива, като петрол, е намаляло значително през последните години поради увеличаването на възобновяемата енергия. Тази тенденция доведе до спад в цените на петрола, което допълнително засилва необходимостта от инвестиране в чисти технологии.
В крайна сметка реформите на СТЕ и други мерки в пакета „В състояние за 55“ са ключови за ЕС да постигне своите климатични и икономически цели. Като гарантира устойчивостта на най-замърсяващите индустрии и насърчава прехода към по-чист икономически модел, ЕС се позиционира като световен лидер в борбата срещу изменението на климата.
Въздействие на изменението на климата върху световната икономика
Изменението на климата не е само екологичен проблем; Освен това представлява значителен риск за световната икономика. Всъщност някои анализи прогнозират, че щетите, причинени от покачващите се температури и екстремните метеорологични явления, могат да струват до 10% от глобалния БВП до 2050 г., ако не бъдат взети превантивни мерки.
Тези въздействия включват загуба на производителност поради горещи вълни, разрушаване на инфраструктура от интензивни метеорологични явления и принудително разселване на милиони хора в резултат на покачването на морското равнище. В този смисъл приемането на амбициозни политики в областта на климата е не само въпрос на социална справедливост, но и икономическа необходимост.
Някои страни, като тези, които са част от Г-20, са отговорни за 80% от глобалните емисии на парникови газове. Тези страни имат допълнителна отговорност да ръководят глобалните усилия за смекчаване на изменението на климата, като същевременно подкрепят най-уязвимите икономики да се адаптират към вече настъпилите промени.
Действия, които държавите трябва да предприемат
Докладите на Организацията на обединените нации и Европейската агенция по околна среда подчертават колко е важно държавите да увеличат усилията си през следващото десетилетие. Възприемането на възобновяеми технологии, като слънчева и вятърна енергия, остава от съществено значение, но енергийната ефективност на индустриално и жилищно ниво също играе критична роля за намаляване на глобалните емисии.
По-големите инвестиции в технологии за съхранение на енергия и приемането на базирани на природата решения, като повторно залесяване и устойчиви селскостопански решения, също са ключови области в подкрепа както на смекчаването на изменението на климата, така и на адаптирането към него. С нарастването на международните ангажименти развиващите се страни трябва да получат необходимата финансова подкрепа за прилагане на тези решения.
Зеленият климатичен фонд, създаден от ООН, е ключова инициатива в това отношение, насочвайки финансови ресурси към проекти в страни с по-малък финансов капацитет за преминаване към нисковъглероден икономически модел.
Ясно е, че усилията трябва да бъдат глобални и е необходимо участието на всички нации, за да се осигури безопасно и годно за живеене бъдеще за бъдещите поколения.
Борбата с изменението на климата и намаляването на емисиите на парникови газове е огромна задача. Има още много работа, но стъпка по стъпка, от Парижкото споразумение до ангажиментите за климата в ЕС и извън него, светът се движи към по-устойчиво бъдеще, по-малко зависимо от изкопаемите горива.