Критични суровини: какво представляват и значението им за глобалната индустрия
В края на юни икономическите министри на Германия, Франция и Италия постигнаха решаващо споразумение за засилване на сътрудничеството си в управлението на критични суровини. Това споразумение има за цел съвместно справяне с предизвикателствата, породени от доставката на жизненоважни суровини за индустриалния сектор. Триото нации настоява за бързо разрешаване на преговорите по Основния закон за суровините в Европейския съюз и прилагането на индивидуални цели за добив, обработка и рециклиране на тези материали.
Този вид суровини играят съществена роля в модерна икономика, така че е жизненоважно да знаете какви са те, кои са основните и Какво въздействие имат днес?. В тази статия ви разказваме всичко.
Кои са критичните суровини?
Критичните суровини са основни природни ресурси, които играят ключова роля в технологична и индустриална индустрия. Елементи като минерали, метали и редкоземни елементи са от съществено значение за създаването на съвременни продукти като електронни устройства, електрически превозни средства, слънчеви панели или вятърни турбини. Това включва метали като кобалт и редкоземни елементи като неодим, ключ в производството на мощни магнити за технологии за възобновяема енергия.
Терминът "критика" произлиза от два основни фактора: Икономическо значение на тези въпроси и уязвимост във вашите доставки. Недостигът му, съчетан със свръхзависимостта от няколко страни износителки, означава, че доставките му са постоянно застрашени от геополитически фактори и фактори на околната среда, които биха могли да имат опустошително въздействие върху световната икономика.
Ролята на Китай в критичните суровини
Китай контролира значителна част от глобалните доставки на критични суровини, особено що се отнася до рядка земя като диспрозий и неодим. Тази позиция, доминирана от азиатския гигант, породи безпокойство на световните пазари, тъй като всяко прекъсване на доставките може да засегне цели индустрии. Например елементи като литий, на галий и волфрам, от съществено значение за батериите и високотехнологичните устройства, са силно зависими от китайския износ.
В отговор на тази ситуация Европейският съюз стартира инициативи за намаляване на зависимостта си от Китай, като насърчава добива и локална обработка, както и рециклирането на критични суровини. Целта е да се създаде повече верига за доставки еластичен в рамките на Европа, което гарантира нейната икономическа стабилност и позволява напредък в прехода към декарбонизация.
Критични суровини в Европейския съюз
Докато нефтът и газта в исторически план са били жизненоважни материали, енергиен преход към по-чисти технологии повиши значението на критичните суровини. През 2020 г. Европейската комисия официално включи около 30 материала в списъка на критичните суровини, утроявайки броя от 2011 г.
Водени от елементи като литий и графит, тези материали са от решаващо значение за създаването на батерии и електрически превозни средства и тяхната наличност ще бъде от ключово значение за постигане на целите за нулеви нетни емисии в целия регион. Европейската комисия стартира обществена консултация относно Европейския закон за критичните суровини, който има за цел да насърчи отговорния добив в рамките на ЕС и да осигури непрекъснатост на доставките.
Зависимост и геополитически предизвикателства
Доминацията на Китай не е единственото предизвикателство пред Европа. Други ключови страни производителки, като напр Демократична република Конго (където се намират най-големите резерви на кобалт свят) и Русия също играят важна роля в глобално предлагане на основни суровини.
Нарастващото търсене на електрификация и декарбонизация води до a световна раса сред най-силните икономики, които да осигурят част от доставките на тези материали. Въпреки че някои европейски страни, особено Испания, имат доказателства за находища на няколко критични суровини, много от тях не се експлоатират поради социална опозиция и рисковете за околната среда, свързани с добива. Тази липса на експлоатация увеличава опасенията относно бъдещите доставки.
Стратегически суровини и Латинска Америка
Латинска Америка заема видно място в производство на суровини, особено литий. Регионът е дом на добре познатите литиев триъгълник (намира се между Чили, Боливия и Аржентина), което представлява повече от 75% от световните резерви от този минерал. В този контекст ролята на Латинска Америка в световното предлагане е от решаващо значение за енергиен преход.
Въпреки това, експлоатацията на тези ресурси представлява социални и екологични предизвикателства значително. Страни като Перу и Чили са ключови в производството на мед, друг основен материал за електрификация. Но липсата на изследвания и разработки в много от тези страни е тревожен показател, тъй като експлоатацията без подходящо управление няма да допринесе за устойчивото развитие на местните икономики.
Възможно формиране на OPEM: Ще се обединят ли богатите на минерали нации?
Проблем, който е възниквал многократно, е възможността за a Организация на страните износителки на метали (OPEM), подобно на това, което ОПЕК е за суровия петрол. Страни като Китай, Демократична република Конго, Австралия и Южна Африка биха могли да формират блок, който да контролира доставките на критични метали, капитализирайки глобалното търсене.
Въпреки че това може да стабилизира цените за страните производителки, последствията за нациите вносители биха били опустошителни. Европа, Япония, Южна Корея и няколко други развити икономики ще понесат нарастващи разходи и прекъсвания във веригите си за доставки. Това повдига въпроси за това как те трябва да управляват своите дипломатически отношения с тези богати на минерали нации, за да предотврати образуването на евентуален картел.
Въздействие върху околната среда и глобална справедливост
Нарастващото търсене на критични суровини не само стимулира глобалната енергийна трансформация, но също така създава безпрецедентен екологичен и социален натиск върху страните производителки. Добивът на минерали като кобалт, литий и никел носи високи екологични разходи, от масово обезлесяване до замърсяване на водоизточници.
От друга страна, лошите условия на труд и нарушенията на човешките права в региони като Демократична република Конго са тревожно напомняне за противоречията на енергиен преход. Предизвикателството за развитите страни ще бъде да намерят баланс между устойчиво копаене, социална справедливост и енергиен преход.
La градско копаене е алтернатива, която се налага в Европа, с възстановяването на ценни метали от изхвърлени електронни устройства. Рециклирането, съчетано с градския добив, може да намали първичния добив и да облекчи натиска върху страните производителки, като същевременно се премине към по-кръгова икономика.
Няма съмнение, че значението на критичните суровини ще продължи да нараства през следващите години и решенията, които държавите вземат днес, ще определят успеха или провала на глобалния енергиен преход.