Дистанционният модел за собствено потребление е иновативно решение, което привлича все повече внимание в света на възобновяемата енергия. Чрез тази система ние отговаряме на нарастващото търсене на чиста енергия и необходимостта от демократизиране на достъпа до устойчива електроенергия. Много домове или фирми обаче не могат да инсталират слънчеви панели на покривите си поради ограничения на пространството, лоша ориентация или законови бариери. Дистанционното собствено потребление позволява на тези хора или организации да се наслаждават на слънчева енергия, без да се налага да инсталират панели в собствеността си. Нека продължим да изследваме какво представлява, как работи и кои са най-важните му предимства.
Какво означава дистанционна самоконсумация?
Дистанционното собствено потребление е система, която позволява на физическо лице или компания да консумира енергия, генерирана от слънчеви панели, инсталирани далеч от тяхното място на потребление, обикновено в соларни паркове, разположени на няколко километра. Вместо да имат слънчеви панели на покрива си, потребителите наемат или купуват правата за използване на тези панели.
Този модел е особено полезен за тези, които нямат място на покривите си или живеят в сгради, където инсталирането на фотоволтаична система е сложно или дори неосъществимо. Вместо да разчита на индивидуална инсталация, електричеството, генерирано от слънчевите панели в тези отдалечени паркове, се подава в електрическата мрежа, което позволява на потребителите да имат достъп до него от всяко място с дистанционен договор за собствено потребление.
Бенефициентите на тази система могат да определят броя на панелите, които искат да наемат, въз основа на тяхното потребление на енергия. Оразмеряването се извършва от фирмата доставчик, която отговаря и за поддръжката и експлоатацията на соларния парк, като по този начин се елиминира отговорността на потребителите за поддръжката на панелите.
Целта на дистанционната самоконсумация
Основната цел на дистанционното собствено потребление е да се намалят разходите за електроенергия както в домовете, така и в компаниите, предлагайки алтернатива на тези, които не могат да инсталират слънчеви панели поради горепосочените причини. В допълнение, той допринася за борбата с изменението на климата, като позволява на повече хора да имат достъп до възобновяема енергия и намалява търсенето на традиционна енергия от невъзобновяеми източници.
Този модел се възползва от големи фотоволтаични соларни паркове, управлявани от специализирани компании, които отговарят за производствения процес и свързването към електрическата мрежа. По този начин потребителят не трябва да се тревожи за системни разрешения, поддръжка или оптимизация.
Как работи дистанционната самоконсумация?
Процесът на дистанционна самоконсумация е доста прост. Основните етапи са следните:
- Потребителят сключва договор с енергийна компания, която предлага услугата дистанционна собствена консумация.
- Изберете броя на слънчевите панели според вашите енергийни нужди, които се намират в соларните паркове.
- Енергията, генерирана от панелите, се инжектира в общата електрическа мрежа.
- В сметката за електроенергия количеството енергия, генерирано от наетите панели, се дисконтира, като се следва модел на компенсация, подобен на този при местното потребление.
Ако потреблението на потребителя е по-малко от генерираната енергия, излишъкът се излива в мрежата, за което потребителят може да получи и допълнително възнаграждение.
Предимства на дистанционното слънчево собствено потребление
Дистанционното собствено потребление предлага множество предимства, както икономически, така и екологични, което го прави много привлекателен вариант за много потребители:
- Пълна достъпност без ограничение на пространството: Дори ако вашата сграда не позволява инсталирането на слънчеви панели, вие имате достъп до чиста енергия.
- Нулева поддръжка: Като не притежавате физически панелите, вие не носите отговорност за поддръжка или ремонт.
- Значителни спестявания: В зависимост от броя панели, които наемате, можете драстично да намалите сметката си за електричество, като в някои случаи дори достигате 0 €.
- Мащабируемост: Ако се преместите, договорът се запазва, тъй като производството на енергия не зависи от местоположението на вашия дом.
- Екологичен принос: Използването на възобновяема енергия помага за намаляване на въглеродните емисии и въздействието върху околната среда.
Каква е разликата между дистанционно собствено потребление, соларни общности и енергийни общности?
Дистанционната самоконсумация се различава от слънчеви общности y енергийни общности, въпреки че тези три концепции преследват сходни цели. Слънчевите общности се състоят от споделяне на енергията, генерирана от група малки производители, докато енергийните общности могат да включват различни енергийни източници, като вятърна или водноелектрическа, в своя производствен микс.
Дистанционното собствено потребление, въпреки че може да бъде част от слънчева общност, обикновено се фокусира единствено върху слънчевата енергия и не изисква активното сътрудничество на няколко потребители в един и същи проект, както се случва в енергийна общност.
Разходи и амортизация на дистанционна собствена консумация
Стойността на дистанционното собствено потребление зависи от броя наети слънчеви панели и условията на договора с енергийното дружество. Според различни източници наемането на слънчев панел може да струва около 1.200 евро и да генерира около 30.000 XNUMX kWh през полезния му живот.
Възвръщаемостта на инвестицията може да бъде постигната в рамките на период между 10 и 15 години, но това ще зависи от цените на електроенергията на пазара и количеството енергия, генерирана от панелите. По време на полезния живот на договора потребителите могат да спестят повече от €30.000 XNUMX от сметката си за електричество.
В крайна сметка дистанционното собствено потребление е отлично решение за тези, които искат да се възползват от възобновяемата енергия, дори ако не могат да инсталират слънчеви панели в имота си. Спестява пари, допринася за грижата за околната среда и преодолява физическите или правните бариери, които ограничават инсталирането на конвенционални соларни системи.