Вероятно сте попадали на информация за Монсанто, генетично модифицираните храни и връзката им със земеделските химикали. Тази компания предизвика спорове поради различни спорове, а един от най-популярните се върти около глифозат. Този химичен хербицид е бил обект на интензивен дебат по света заради ефектите му върху здравето и околната среда.
Затова в тази статия ще ви обясним Какво е глифозат, неговите характеристики и възможните рискове при употребата му. Ще анализираме неговата история, използването му в селското стопанство, въздействието му върху околната среда, биоразнообразието и човешкото здраве. В допълнение, ние ще ви предоставим подробна визия, базирана на научни изследвания и разпоредби, възникнали около това противоречиво вещество.
Какво е глифозат?
Глифозатът е a системен и неселективен хербицид който се използва за елиминиране на голямо разнообразие от растения, включително това, което обикновено се счита за плевели. Той действа, като разрушава ензим, необходим на растенията, за да растат. Когато се абсорбира през листата, глифозатът пътува из цялото растение, като по същество спира способността му да произвежда основни протеини, което в крайна сметка води до смърт на растението.
Къде се използва основно? Използването му е преобладаващо в селскостопанска среда, където целта е да се максимизират добивите на културите, изкореняване на флората, която се конкурира за ресурси като вода, слънчева светлина и хранителни вещества. Освен това се използва и в градските зони, за да поддържа обществените пространства чисти от плевели.
Глифозатът се използва в интензивни монокултури, особено царевица, соя и памук, където растенията са генетично модифицирани, за да издържат на действието на този хербицид. По този начин е възможно да се приложи продукта без увреждане на културите. Това увеличи използването му до глобални нива.
Въпреки че първоначално се смяташе за безвреден за околната среда и човешкото здраве, по-нови изследвания показват, че този химикал може да има сериозни неблагоприятни ефекти, които ще разгледаме подробно по-долу.
Произход и употреба на глифозат
Глифозатът е разработен от Monsanto през 1970-те години под своята търговска марка Закръглям. От въвеждането си, той бързо беше възприет от фермерите по целия свят поради ефективността му при контролиране на широк спектър от плевели без видима вреда за генетично модифицираните култури.
Патентът върху формулата на глифозат на Monsanto изтече през 2000 г., което позволи на други химически компании като Syngenta и DuPont да произвеждат генерични версии на хербицида. Това доведе до огромно увеличение на употребата му в световен мащаб.
По-специално, развитието на културите генетично модифициран (генетично модифицирани организми, ГМО), устойчиви на глифозат, са основополагащи за неговото разширяване. Това позволи на фермерите да прилагат хербицида директно върху културите, като елиминират конкурентната растителност, без да застрашават добива на техните култури.
Тази лекота обаче има друго непредвидено последствие: появата на устойчиви плевели към глифозат. Няколко вида растения са развили естествена резистентност, което налага използването на по-големи количества хербицид или комбинирането му с други химически агенти, за да се получат същите резултати.
Въздействие върху околната среда от употребата на глифозат
Масовото използване на глифозат може да изглежда като ефикасно решение за съвременното земеделие, но не е без последствия. Въздействието върху околната среда на това вещество е една от основните тревоги на еколозите, учените и организациите на гражданското общество.
През последните години беше установено, че глифозатът постига упорстват на земята за по-дълго, отколкото първоначално се смяташе. Продължителната му употреба може да причини промени в микробиотата на почвата, което да повлияе негативно на плодородието и способността й да се регенерира по естествен път.
Друго от големите неблагоприятни ефекти възниква във водата. Глифозатът може да достигне водните пътища чрез оттичане, което оказва отрицателно въздействие както върху водните организми, така и върху качеството на водата за консумация от човека.
Последни проучвания са показали, че в допълнение към токсичността си за нежелани растения, глифозатът има пряк ефект върху животинските видове. Примери за засегната фауна включват риби, земноводни и някои опрашващи насекоми като пчели.
Относно пчели, значението му за биоразнообразието и опрашването на културите е от решаващо значение. Установено е, че масовата употреба на глифозат в полетата може да причини смъртта на тези видове поради унищожаването на местни растения, които са част от тяхната диета и местообитание. Това от своя страна оказва влияние върху селскостопанското производство, тъй като опрашването е основна част от фазата на възпроизводство на много култури.
Възможни неблагоприятни ефекти на глифозат върху човешкото здраве
Една от най-големите промени в общественото възприемане на глифозата се случи през 2015 г., когато Международен център за изследване на рака (CIIC) на Световната здравна организация го класифицира като „вероятно канцерогенен“. Това съобщение предизвика тревоги в страни и общности по целия свят.
Класификацията като вероятен канцероген се основава на проучвания върху животни, които показват връзка между продължителното излагане на хербицида и развитието на някои видове рак. Сред тях, неходжкинов лимфом е един от най-изследваните и обсъждани.
В допълнение към възможната му връзка с рака, има и други документирани вредни ефекти на глифозат върху човешкото здраве. Най-честите симптоми, изпитвани от фермери и работници, изложени на това вещество, включват:
- Дразнене на очите и кожата.
- Гадене и главоболие.
- Респираторни нарушения и високо кръвно налягане.
В допълнение към краткосрочните патологии, проучванията показват, че може да има дългосрочни ефекти, свързани с ендокринната, репродуктивната и имунната система. В градските и крайградските райони, където глифозатът се използва често, тези опасения също са налице, особено сред по-уязвимите групи от населението като деца и бременни жени.
В отговор на тези опасения някои държави и региони въведоха ограничения или забрани за употребата на глифозат. Въпреки това, много регулаторни агенции все още твърдят, че използването му е безопасно, когато инструкциите на производителя се прилагат правилно.
Алтернативи и бъдещ дебат относно глифозата
Тъй като опасенията за въздействието на глифозата върху здравето и околната среда нарастват, се появи разгорещен дебат относно алтернативи и решения за селското стопанство.
La устойчиво земеделие и методи като ротация на културите, ръчен контрол на плевелите и използването на покривни култури са опции, които се насърчават за намаляване или премахване на употребата на хербициди. Освен това, използването на термични алтернативи като инфрачервени горелки или механични ножове за храсти също са предложени като жизнеспособни решения за обществени пространства и по-малки земеделски площи.
Други изследвания са фокусирани върху търсенето на биологични хербициди, които са по-малко вредни за биоразнообразието и имат по-малка устойчивост в околната среда. Тези опции обаче все още са в експериментална фаза и не са приложени в голям мащаб.
Дебатът относно употребата на глифозат далеч не е приключил и вероятно ще продължи, тъй като продължават да се появяват нови проучвания за неговите ефекти. Ясно е, че както фермерите, така и обществените организации трябва да работят за намиране на баланс между ефективността на селското стопанство и опазването както на околната среда, така и на човешкото здраве.
В заключение, глифозатът остава най-използваният хербицид в световен мащаб, но неговата безопасност и устойчивост са под въпрос. Докато вървим към по-съзнателно бъдеще, жизненоважно е да насърчаваме изследванията и приемането на алтернативи, които зачитат както биоразнообразието, така и благосъстоянието на хората.