Възобновяемите енергии се превърнаха в ключ към намаляване на емисиите на замърсяващи газове, които засилват изменението на климата. В Европейския съюз са определени ясни насоки за увеличаване на използването на чиста енергия до 2030 г. С неотдавнашното одобрение на нова директива от Европейския парламент, държавите-членки трябва да увеличат своите ангажименти и действия по този въпрос.
Комисията по промишленост, изследвания и енергетика на Европейския парламент предложи използването на възобновяема енергия 27% до 35% до 2030 г. Тази амбициозна цел повдига голям въпрос: ще бъде ли достатъчно за справяне с климатичната криза или все още има място за подобрение? За да се отговори на този въпрос, е от решаващо значение не само да се оценят ангажиментите, но и конкретните мерки, прилагани от държавите-членки, какъвто е случаят с Испания.
Възобновяемо целево увеличение
В Испания Асоциацията на компаниите за възобновяема енергия (APPA) настоява страната да увеличи участието си във възобновяема енергия, за да достигне 35% възобновяемо производство за 2030 г. Тази цел трябва да бъде ясно предвидена в бъдещия Закон за изменението на климата и енергийния преход.
Директивата позволява известна гъвкавост, като дава марж от 10% към държавите-членки, с което Испания може да коригира целта си до 31,5%. Тази цифра обаче може да се окаже недостатъчна, за да се отговори ефективно на климатичната криза.
Един от основните популяризатори на тези цели е евродепутатът Хосе Бланко, който работи в тясно сътрудничество с европейския комисар по въпросите на климата и енергетиката, Мигел Ариас Канете. Благодарение на вашите усилия Европейският съюз повиши глобалната си цел от 27% на 35% до 2030 г.
Въпреки гъвкавостта, от съществено значение е държавите да приемат ясни и реалистични цели, с решителен фокус върху изпълнението на конкретни проекти, които насърчават чистата енергия. Наличието на финансова рамка, която насърчава инвестициите и гарантира възвръщаемост, е от съществено значение, за да бъде този преход ефективен.
Значението на самоконсумацията
Самоконсумацията на енергия е от съществено значение за постигане на наистина устойчив преход. Докладът за целите за възобновяема енергия до 2030 г. признава правото на собствена консумация не само на домакинствата, но и на компаниите и малките производители. Това е ключът към демократизирането на енергията.
Регулаторните съоръжения за проекти с мощност под един мегават опростяват процедурите, позволявайки по-голямо участие на потребителите в производството на собствена енергия. Това не само е от полза за малкия бизнес, но също така позволява на домакинствата да имат по-голям контрол върху потреблението на енергия и разходите си.
Освен това, на икономическо ниво, избягването на ненужни такси или данъци върху енергията, която не е изпусната в мрежата, допълнително би насърчило приемането на собствено потребление, което би могло да допринесе за по-децентрализирана и ефективна енергийна система.
Директивата също така установява, че до 2030 г. поне 12% от транспортното търсене трябва да бъдат покрити от възобновяеми източници. Тази ключова цел е насочена към един от най-трудните сектори за декарбонизация. Освен това в сектори като отопление и охлаждане се очаква използването на чиста енергия да нарасне два процентни пункта годишно.
Реалност на съответствието в Испания
Въпреки оптимизма, генериран от тези цели, реалността показва, че изпълнението им няма да бъде лесно. В Испания коригирането на целта до 31,5% може да намали натиска за достигане на целта от 35%, което е особено тревожно в страна с голям потенциал в слънчевата и вятърната енергия.
Националният интегриран план за енергетиката и климата (PNIEC) поставя амбициозни цели: 74% от производството на електроенергия То трябва да идва от чисти източници до 2030 г. Планът също така предвижда значително внедряване на съхранение и иновативни технологии. Остават обаче няколко предизвикателства, пред които Испания трябва да се изправи, като високата енергийна зависимост и необходимостта от повече местни инвестиции.
По отношение на цифрите, PNIEC предвижда инсталирането на 81 GW слънчева енергия, 62 GW вятърна енергия, и значително увеличение на собственото потребление, с 19 допълнителни GW до 2030 г. Този амбициозен план също така предвижда предизвикателства като управление на съхранението, с 22 GW планирано.
Докато Испания е пионер в областта на чистата енергия от началото на 20-ви век, с повече от 90 GW инсталирана вятърна енергия, скорошният растеж е по-бавен. Освен това повече от XNUMX% от проектите за възобновяема енергия в търговски мащаб все още не са започнали пълно изграждане, а бюрокрацията възпрепятства много други.
Все пак потенциалът е налице. С адекватни инвестиции и подобряване на административните процеси, Испания може да бъде в челните редици на възобновяемата енергия в Европа.
Бъдещето на възобновяемата енергия в Европа
Бъдещето на възобновяемите енергийни източници в Европа поставя големи предизвикателства и възможности. Войната в Украйна доведе до необходимостта от намаляване на енергийната зависимост от руски източници, което ускори стартирането на плана REPowerEU, който се стреми да покрие 69% от потреблението на енергия в Европа до 2030 г. с възобновяеми енергийни източници.
Съхранението на енергия и децентрализацията на енергийната система чрез собствено потребление ще заемат по-важна роля. На европейско ниво се очаква да достигне до 592 GW слънчева енергия y 510 GW вятърна енергия до 2030 г., според последните доклади.
В социален и икономически план инвестициите във възобновяема енергия ще стимулират растежа на БВП и създаването на работни места. Смята се, че Испания ще генерира повече от 500,000 XNUMX работни места през следващите години благодарение на този енергиен преход, помагайки на страната да стане еталон в зелената индустрия.
С правилния тласък Испания не само ще надхвърли собствените си цели, но и ще играе ключова роля в воденето на по-зелена и по-чиста Европа. Това включва значително подобрение на качеството на въздуха, което би намалило преждевременни смъртни случаи свързани със замърсяването на въздуха в почти a 50%.
През следващите години политическата амбиция и инвестициите в устойчива енергия ще бъдат от решаващо значение за постигане на целите за 2030 г. и преминаване към по-декарбонизирано общество.