Исландия копае най-дълбокият геотермален кладенец на планетата в сърцето на вулкан. Този проект се стреми да се възползва от възобновяемата енергия, която се помещава в a дълбочина 5 километра. Сондажът се извършва в полуостров Рейкянес, където неактивен от 700 години вулкан е епицентърът на тази експлоатация.
Проектът IDDP: технологични иновации
El Исландски проект за дълбоки сондажи (IDDP), в сътрудничество със Statoil, търси иновативен подход за повишаване на ефективността на геотермалната енергия. Особеността на този кладенец се състои в комбинацията от екстремен натиск y високи температури. Тези, които отговарят за проекта, се надяват, че при достигане на 500 градуса по Целзий това, което те наричат "суперкритичен дим«, смес между пара и вода, която ще увеличи капацитета на генерираната енергия.
Според Ásgeir Margeirsson, главен изпълнителен директор на HS Orka, целта е да се възползваме от това явление, за да генерираме до 50 MW електроенергия на кладенец, като по този начин умножава производството по десет в сравнение с други конвенционални геотермални кладенци с дълбочина 2,5 километра, способни да генерират около 5 MW.
Предизвикателството на сондирането във вулканична среда
Едно от най-важните предизвикателства на този проект е сондирането в силно нестабилна вулканична среда. Предишен опит преди шест години удари магма на 2,1 километра, което доведе до унищожаването на сондажната платформа. Тези екстремни условия правят сондирането в близост до магма изключително сложно и опасно.
В изявления пред пресата Ásgeir Margeirsson подчерта това няма гаранция за успех поради непредсказуемия характер на подповърхността на тези дълбочини. Въпреки рисковете, участващите учени смятат, че е възможно да се справят с предизвикателствата.
Енергия и въздействие върху околната среда
Исландия вече е безспорен лидер в използването на геотермална енергия. Приблизително на 26% от електричеството на страната идва от тези източници. През 2013 г. инсталираната мощност достига 665 MW, генерирайки общо 5.245 GWh електроенергия. Учените обаче се надяват, че новите кладенци не само ще оптимизират тази производителност, но намаляване на необходимостта от експлоатация на много повече кладенци, като по този начин минимизира въздействието върху околната среда.
Геотермалната експлоатация, въпреки че се счита за възобновяема алтернатива, не е освободена от критики. Например Грийнпийс предупреди за емисиите на CO2 и сяра, които произвеждат някои кладенци. Експертите в Исландия обаче уверяват, че тези емисии са минимални в сравнение с изкопаемите източници и че технологиите за третиране на тези газове напредват бързо.
Международно сътрудничество и бъдещето на геотермалната енергия
Исландия не е сама в търсенето на суперкритична геотермална енергия. Държави като Кения, Япония e Индонезия Те инвестират в тази технология, за да се възползват от неизчерпаемата топлина на Земята. В случая с Исландия се очаква, че експлоатацията на полето Reykjanes може да допринесе за снабдяването с електричество не само на нейното население от 370.000 XNUMX жители, но и да го изнася в страни като Обединеното кралство, с който може да се свърже чрез подводен кабел.
Всъщност, според инженера Алберт Албертсон, между 30 и 35 конвенционални кладенеца ще са необходими за снабдяването на град като Рейкявик, докато само три до пет суперкритични кладенци биха били достатъчни за покриване на тези енергийни нужди.
Потенциалът на свръхкритичните кладенци
Една от най-невероятните характеристики на този проект е използването на суперкритична пара. Това състояние на материята, което не е нито течност, нито газ, се образува, когато водата и магмата достигнат критична точка в земната кора. Тази пара може да транспортира до десет пъти повече енергия отколкото конвенционалната геотермална пара, която може да революционизира производството на геотермална енергия по света.
La сблъсък на магма с вода на морето, поради високото налягане и температури, генерира тази свръхкритична пара, чийто капацитет за генериране на енергия е почти неограничен. Ако проектът IDDP успее да демонстрира, че тази пара може да се използва устойчиво, Исландия може да се превърне в авангард на нова ера в използването на чиста енергия.
Какво предстои за исландския геотермален проект?
През следващите седем години плановете за IDDP включват пробийте и тествайте няколко кладенци в свръхкритични зони. Целта е не само да се увеличи производството на енергия, но и да се намали зависимостта от изкопаеми горива. В дългосрочен план индустрията се надява, че тази технология ще позволи пробиването на по-малко кладенци, но с по-голям капацитет, така че въздействието върху околната среда е минимално.
Този тип развитие ще бъде от решаващо значение не само за Исландия, но и за международната общност. Според експерти тази технология може да бъде възпроизведена в други страни с подобни геотермални характеристики, превръщайки се в ключова част в рамките на Парижко споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове.
Исландия многократно е демонстрирала, че може да бъде уникална естествена лаборатория както за геотермални изследвания, така и за разработване на нови технологии. Този проект обещава не само да оползотвори устойчиво вулканичните ресурси на нацията, но и да напредне в научните изследвания по един от най-належащите проблеми на нашето време: преходът към възобновяеми енергии.