Исландия пробива най- дълбокия геотермален кладенец на планетата в сърцето на вулкан. Този проект има за цел да оползотвори възобновяемата енергия, разположена на дълбочина 5 километра . Сондажите се извършват на полуостров Рейкянес , където епицентърът на операцията е вулкан, който е спял в продължение на 700 години.
Проектът IDDP: технологични иновации
Проектът за дълбоко сондиране в Исландия (IDDP) , в сътрудничество със Statoil, проучва иновативен подход за повишаване на ефективността на геотермалната енергия. Уникалният аспект на този сондаж се крие в комбинацията от екстремно налягане и високи температури . Ръководителите на проекта очакват, че достигането на 500 градуса по Целзий ще генерира това, което те наричат „ свръхкритична пара “ - смес от пара и вода, която би увеличила капацитета за производство на енергия.
Според Асгейр Маргейрсон, главен изпълнителен директор на HS Orka, целта е да се използва това явление, за да се генерират до 50 MW електроенергия на кладенец, като по този начин производството се умножи десетократно в сравнение с други конвенционални геотермални кладенци с дълбочина 2,5 километра, способни да генерират около 5 MW.
Предизвикателството на сондирането във вулканична среда
Едно от най-важните предизвикателства на този проект е сондирането в силно нестабилна вулканична среда. Предишен опит преди шест години удари магма на 2,1 километра, което доведе до унищожаването на сондажната платформа. Тези екстремни условия правят сондирането в близост до магма изключително сложно и опасно.
В разговор с пресата, Асгейр Маргейрсон подчерта, че няма гаранция за успех поради непредсказуемия характер на недрата на тези дълбочини. Въпреки рисковете, участващите учени вярват, че е възможно да се справят с предизвикателствата.
Енергия и въздействие върху околната среда
Исландия вече е безспорен лидер в използването на геотермална енергия. Приблизително 26% от електроенергията на страната идва от тези източници. През 2013 г. инсталираният капацитет достигна 665 MW, генерирайки общо 5 245 GWh електроенергия. Учените обаче очакват, че новите кладенци не само ще оптимизират това производство, но и ще намалят необходимостта от пробиване на много повече кладенци , като по този начин ще се сведе до минимум въздействието върху околната среда.
Геотермалната експлоатация, въпреки че се счита за възобновяема алтернатива, не е освободена от критики. Например Грийнпийс предупреди за емисиите на CO2 и сяра, които произвеждат някои кладенци. Експертите в Исландия обаче уверяват, че тези емисии са минимални в сравнение с изкопаемите източници и че технологиите за третиране на тези газове напредват бързо.
Международно сътрудничество и бъдещето на геотермалната енергия
Исландия не е сама в търсенето на свръхкритична геотермална енергия. Държави като Кения , Япония и Индонезия инвестират в тази технология, за да овладеят неизчерпаемата топлина на Земята. В случая на Исландия се очаква експлоатацията на геотермалното находище Рейкянес да помогне за снабдяването с електроенергия не само на населението ѝ от 370 000 души, но и за износа ѝ към страни като Обединеното кралство , с които може да бъде свързана чрез подводен кабел.
Всъщност, според инженера Алберт Албертсон, биха били необходими между 30 и 35 конвенционални кладенеца, за да се снабди град като Рейкявик, докато само три до пет свръхкритични кладенеца биха били достатъчни, за да покрият тези енергийни нужди.
Потенциалът на свръхкритичните кладенци
Една от най-забележителните характеристики на този проект е използването на свръхкритична пара . Това агрегатно състояние на материята, което не е нито течно, нито газообразно, се образува, когато водата и магмата достигнат критична точка в земната кора. Тази пара е способна да пренася до десет пъти повече енергия от конвенционалната геотермална пара, което би могло да революционизира производството на геотермална енергия в световен мащаб.
Сблъсъкът на магма с морска вода , поради високо налягане и температури, генерира свръхкритична пара, чийто капацитет за генериране на енергия е почти неограничен. Ако проектът IDDP успее да демонстрира, че тази пара може да бъде използвана устойчиво, Исландия може да се изправи начело на нова ера в чистата енергия.
Какво предстои за исландския геотермален проект?
През следващите седем години IDDP планира да пробие и тества няколко сондажа в свръхкритични зони. Целта е не само да се увеличи производството на енергия, но и да се намали зависимостта от изкопаеми горива . В дългосрочен план индустрията очаква тази технология да позволи пробиването на по-малко сондажи, но с по-голям капацитет, като по този начин се минимизира въздействието върху околната среда.
Този вид напредък ще бъде от решаващо значение не само за Исландия, но и за международната общност. Според експерти, тази технология би могла да бъде възпроизведена в други страни с подобни геотермални характеристики, превръщайки се в ключов компонент в рамките на Парижкото споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове.
Исландия многократно е демонстрирала потенциала си като уникална природна лаборатория както за геотермални изследвания, така и за разработване на нови технологии. Този проект обещава не само да използва устойчиво вулканичните ресурси на страната, но и да даде тласък на научните изследвания по един от най-належащите проблеми на нашето време: преходът към възобновяема енергия.