Масивното затъмнение който засегна Испания миналия месец, постави под въпрос стабилността на електрическата система, особено в контекста на прехода към възобновяеми енергии. Въпреки че първоначалната обществена реакция посочваше ниската инерция на системата поради високия ѝ енергиен отпечатък от възобновяеми източници като основна причина за колапса, с течение на времето и с напредъка на изследванията дискурсът стана значително по-сложен и нюансиран.
В продължение на седмици се спекулираше какво всъщност е причинило „електрическата нула“. С появата на повече официални данни и технически анализи се разкрива по-сложен сценарий, при който Ниската инерция не е била директният спусък Въпреки че изигра важна роля за влошаването на проблема, след като полуостровът беше изолиран от континента.
Концепцията за инерция в електрическата мрежа
Електрическа инерция Това е способността на системата да издържа на внезапни промени в честотата и традиционно се осигурява от турбините и генераторите на конвенционалните електроцентрали (термични, ядрени и хидравлични). Нови възобновяеми източници, когато са свързани чрез електронни системи, Те не генерират инерция по естествен път, което от самото начало накара много експерти и общественици да ги поставят в центъра на вниманието на споровете.
Официалните данни опровергаха тази първоначална хипотеза. Както потвърди вицепрезидентът по екологичния преход Сара Агесен, нивото на инерция в деня на спирането на електрозахранването е било 2,3 секунди, над минимума от 2 секунди, препоръчан от европейските оператори Entso-E. Всъщност, Други европейски страни обикновено работят с по-ниска инерция, както обяснява Джоан Гройзард, държавен секретар по енергетиката.
Последователност от трептения и прекъсвания
Текущите разследвания са установили аномални трептения в европейската мрежа часове преди колапса, някои дори са се регистрирали едновременно в Испания, Франция и Германия. Първото значително трептене се е случило около 12:03 часа и точният му произход все още е неизвестен. Около двадесет минути по-късно е регистрирано друго, по-малко интензивно, но широко разпространено колебание, достигащо страни като Латвия. Всичко това създаде нестабилна среда, която беше прелюдия към останалите инциденти.
Малко след това, само за двадесет секунди, бяха задействани прекъсвания на три поколения (общо 2,2 GW) в Гранада, Бадахос и Севиля. Това съвпадение във времето е накарало експертите да изключат простото съвпадение и да потърсят обща причина, посочвайки директно към системни пренапрежения като критичен елемент. Няколко анализа, включително един от професор Луис Бадеса, показват, че тези предишни смущения в мрежата може да са били причината за резултата.
Инерцията като утежняващ фактор, а не като причина
Тъй като системата вече беше изолирана от останалата част на Европа, нивото на инерция стана особено важно. В този момент, Испания е внасяла висок процент възобновяема енергия (около 59% слънчева енергия и 11% вятърна). Загубвайки подкрепата на големите генератори на континента, честотата на мрежата започна да се колебае бързо. Липсата на достатъчна инерция накара защитните системи да действат каскадно, изключвайки електроцентралите, за да предотвратят по-нататъшни щети и допринасяйки за спирането на тока.
Техническите анализи и официалните изявления са съгласни, че Ниската инерция не е била причината за повредата, въпреки че това ускори колапса. Структурата на системата не беше подготвена да издържи на масивни прекъсвания в островен режим, което остави мрежата в много уязвима точка.
Последиците за управлението и бъдещето на мрежата
След събитието, присъствието на синхронно производство в мрежата се увеличи, за да се осигури по-голяма стабилност. Това увеличение на дела на инерционните централи повиши системните разходи, тъй като за осигуряване на доставките трябва да се поддържат по-малко гъвкави и по-скъпи технологии. Това увеличение на разходите вече е отразено в сметките за електроенергия на потребителите на регулирания пазар (PVPC) и вероятно ще засегне тези на свободния пазар, когато подновят договорите си.
Очевидно е, че технологична адаптация изисква нови стратегии, които включват съхранение, микромрежи и резервни системи, за да се осигури снабдяване надеждни в среда с високо проникване на възобновяеми енергийни източници. Управлението на енергийния преход трябва да включва тези аспекти, за да се предотвратят подобни инциденти в бъдеще, осигурявайки по-устойчива и сигурна мрежа.
Властите очакват пълен официален доклад след по-малко от три месеца, който ще изясни всички технически аспекти и отговорности за инцидента. Въпреки че остават въпроси, все повече гласове подчертават важността на укрепването на мрежата и подкрепата за интеграцията на възобновяемите енергийни източници чрез технологии, които осигуряват стабилност и гъвкавост.
