Данни, предоставени за повече от десетилетие от два сателита за наблюдение на Земята, изстреляни от НАСА Те потвърждават това, което се предполага от известно време. Валежите са намалели през Амазония, причинявайки значителна загуба на растителна покривка. Това не само засяга биоразнообразието, но има глобални последици, тъй като тропическите гори на Амазонка съхраняват по-малко въглероден, което допълнително допринася за глобалното затопляне. Без способността да го абсорбира, този въглерод се връща в атмосферата, влошавайки климатичните условия и допълнително намалявайки валежите в региона.
Въздействието на изменението на климата в Амазонка
Амазонка, известна като „белите дробове на планетата“, е била решаващ поглътител на въглероден диоксид (CO2) поради огромния си размер и гъстотата на горите. През последното десетилетие обаче Амазонка започна да показва тревожна промяна в поведението си, превръщайки се от поглътител в източник на въглерод, отделяйки повече CO2, отколкото абсорбира. Това явление до голяма степен се дължи на два основни фактора:
- обезлесяването: Изсичането на дървета за селско стопанство и добитък е една от основните причини за загубата на капацитета на Амазонка да абсорбира въглерод.
- горски пожари: Тези пожари, независимо дали са причинени или естествени, опустошават милиони хектари тропически гори, освобождавайки големи количества въглерод, съхраняван от векове.
Според последните проучвания югоизточната част на Амазонка е една от най-засегнатите зони, отделяйки до три пъти повече въглерод, отколкото е в състояние да абсорбира. Това предполага, че достигаме точка, от която няма връщане за Амазонка, повдигайки сериозни въпроси за бъдещето на този биом и неговата роля в регулирането на глобалния климат.
Валежите и водният цикъл в Амазонка
Друг ключов аспект, претърпял промени поради глобалното затопляне и обезлесяването, е водният цикъл в Амазонка. Тропическата гора е отговорна за генерирането на голямо количество собствени валежи чрез изпускане на големи количества вода в атмосферата чрез изпаряване на растенията. Тези „летящи реки“ са от съществено значение не само за региона на Амазонка, но и за други части на Южна Америка. Изчезването на тази влага може да причини екстремни горски засушавания, които пряко да засегнат селското стопанство и водоснабдяването в близките райони.
Ключово изследване на загубата на въглерод в Амазонка
През последните няколко години бяха проведени различни разследвания, които разкриха сериозността на ситуацията. Скорошни проучвания показват, че около 20% от гората е била изсечена или деградирала от 70 г. До 2019-2020 г. Амазонка вече е отделяла повече, отколкото е улавяла. Всъщност някои проучвания са документирали, че въглеродните емисии в някои региони, като югоизточната част на Амазонка, са до 10 пъти по-високи, отколкото в други.
Едно от най-уместните изследвания беше извършено от Лучана Гати от Бразилския космически институт (INPE), която използва самолети, за да вземе проби от въздуха над различни части на Амазонка. Това проучване потвърди, че степента на обезлесяване на източната страна е значително по-висока, отколкото на запад, което кара този сектор на Амазонка да бъде нетен източник на въглеродни емисии. Промените в моделите на валежите и екстремните температури влияят драстично на дърветата, което означава, че все повече и повече въглерод ще се освобождава в атмосферата.
Използването на сателитите Terra и Aqua на НАСА позволи на изследователите да наблюдават тези промени в детайли. Terra е използвана предимно за изследване на растителната покривка, докато Aqua се е фокусирала върху водния цикъл, предоставяйки преглед на това как изменението на климата влияе върху способността на Amazon да функционира като въглероден поглътител.
Текущи заплахи: изменение на климата и обезлесяване
Изменението на климата и обезлесяването оказват общ натиск върху Амазонка. Продължителните засушавания, причинени отчасти от явления като Ел Ниньо, правят условията все по-враждебни за растителността. Обезлесяването, от своя страна, е превърнало огромни площи от дъждовни гори в земеделска или пасищна земя, намалявайки значително способността на Амазонка да абсорбира въглероден диоксид.
Според няколко проучвания достигането на 20% обезлесяване в Амазонка може да бъде точката, от която няма връщане. Превишаването на този праг вероятно ще предизвика колапс на екосистемата на Амазонка, превръщайки тропическите гори в суха савана. Това ще освободи десетки милиарди тонове въглерод, което допълнително ще стимулира глобалното затопляне.
Ролята на коренното население в опазването на въглерода
Един от положителните елементи в борбата срещу загубата на въглерод в Амазонка са местните народи. Доказано е, че земите, управлявани от местни общности, имат много по-ниски нива на обезлесяване и деградация на горите. Всъщност местните гори в Амазонка са важни поглътители на въглерод, улавяйки милиони тонове CO2 годишно.
Скорошно проучване разкри, че 58% от биомасата на Амазонка се намира в местни територии и защитени зони. Тези територии са от основно значение за предотвратяването на още по-сериозно глобално затопляне, поради способността им да поддържат въглеродни запаси. За сравнение земите извън тези райони страдат много повече от обезлесяването.
Политиките за опазване, прилагани върху местните земи, са ясен пример за това как защитата на горите може да бъде разширена. Въпреки това коренното население все по-често се сблъсква с външен натиск като незаконен добив, дърводобив и конфликти за земя. Тези фактори излагат на риск способността на тези общности да продължат да защитават Амазонка.
Ситуацията в Амазонка е сериозна и сложна. Взаимодействията между обезлесяването, изменението на климата и социално-икономическите фактори довеждат тази изключително важна екосистема до ръба на колапса. Спешно е да се вземат мерки, както на местно, така и на глобално ниво, за да се защити това, което е останало от този бял дроб на планетата.