Преди няколко дни Съветът на Европейския съюз ратифицира целта си за постигане на поне една 27% възобновяема енергия в крайното потребление през 2030 г. Това предложение на Съвета противоречи на целта на Европейския парламент, който защитава процент от 35%, и дори на най-амбициозните цели на самата Европейска комисия.
Решението на Съвета беше изненадващо, тъй като дойде само седмица след като европейски лидери като напр Мариано Rajoy, бивш испански президент или френски президент, Емануел Macron, защити в Париж необходимостта от увеличаване на присъствието на чисти енергии, по време на Среща на върха на една планета.
Механизмите за осигуряване на съответствие с тази цел ще бъдат оформени в рамките на управлението на Енергиен съюз, програма, която се стреми да координира усилията на държавите-членки. Целта е да се гарантират общи политики, които позволяват постигането на поне тези 27%, чрез контролни и координационни механизми.
Испания показа положителна оценка на предложения регламент, който опростява административни процедури за инсталиране на възобновяеми енергийни източници, установява нови ангажименти, свързани с навлизането им в транспортния сектор, и представя обективни критерии за оценка на напредъка на държавите-членки на този фронт. Тези мерки, според испанското правителство, са ключови за ускоряване на енергийния преход.
El Министерство на енергетиката Испански споделя визията на Съвета, като подчертава, че не трябва да има дискриминация или кръстосано субсидиране между потребителите и че всеки трябва да допринася по справедлив начин за цената на електроенергийната система, независимо дали е потребител на собствена сметка или не.
Ключово решение е, че до 2030 г. държавите трябва да отразят своите съответни Национални енергийни и климатични планове как те ще си сътрудничат с други европейски държави, за да постигнат целта за 15% взаимно свързване. Тази цел се стреми да подобри интеграцията на възобновяемите енергийни източници между съседните държави, като дава приоритет на сътрудничеството и споделената инфраструктура.
На всеки две години ще се извършва преглед на напредъка на страните по отношение на тази цел за взаимно свързване. Ако се установят забавяния, Комисията ще бъде оправомощена да се намеси и да си сътрудничи с държавите-членки, за да намери решения, които да ускорят процеса.
Важността на постигането на минимум от 15% при взаимно свързване От решаващо значение е за страни като Испания, които до голяма степен зависят от междусистемните връзки, за да интегрират по-добре възобновяемите енергийни източници. Всъщност това е един от най-изискваните аспекти от испанското правителство предвид стратегическата му роля в изпълнението на ангажиментите му.
Възобновяемите цели и Парижкото споразумение
Установяване на цели за използване на възобновяеми енергии в Европейския съюз представлява съществена част от ангажиментите, поети през Парижко споразумение срещу изменението на климата. Основната цел на този пакт е да ограничи нарастването на глобални температури при 2º C по отношение на прединдустриалните нива. За да постигне това, ЕС се ангажира да намали поне 40% от своите емисии на парникови газове до 2030 г., като вземе за референтни нива от 1990 г.
Разширяването на субсидиите за топлоцентралите е друга тема на дебат в европейските енергийни политики. Тези субсидии се стремят да компенсират собствениците на тези централи за това, че остават резервен вариант по време, когато възобновяеми източници, като слънчева или вятърна, не са налични. Тази мярка обаче беше критикувана от няколко социални и екологични организации, които смятат, че субсидирането на изкопаеми енергийни източници противоречи на целите на Парижкото споразумение.
El Европейският комисар Ариас Канете предложи от 2020 г. топлоелектрическите централи, които отделят повече от 550 грама CO2 за киловат/час произведена електроенергия не получават тези субсидии. Въпреки това държавите членки се споразумяха за постепенно намаляване на тези плащания от 2025 г., за да ги премахнат преди 2030 г.
Франция, Дания, Португалия и други страни подкрепиха драстично намаляване на използването на въглища, докато други като Полша и Унгария бяха по-неохотни поради високата си зависимост от този ресурс. Това отразява различията в рамките на ЕС в скоростта и подхода за постигане на напълно чиста енергия.
Биогоривата и тяхната роля в енергийната устойчивост
Що се отнася до биогориваМинистрите на енергетиката на ЕС предложиха до 2030 г. поне 14% от горивото, използвано в транспорта, да идва от биогорива. Тази цел се разглежда като ключова подкрепа за този сектор, но също така поражда противоречия. Има опасения, че увеличаването на биогоривата от първо поколение, като тези, получени от палмово масло или соя, ще се конкурира с културите, предназначени за храна, което може да създаде проблеми с доставките на храни. За да се противопостави на това, Комисията предложи да ограничи своята квота до 3,8%.
Въпреки това няколко екологични организации като Greenpeace и SEO/BirdLife изразиха загриженост относно натиска към биогоривата. Те твърдят, че тази мярка може да забави напредъка на други технологии като електрическите автомобили, които в дългосрочен план могат да предложат по-ефективно и по-чисто решение за транспорт.
Продължаващият дебат за ролята на биогоривата е от съществено значение за енергийното бъдеще на ЕС. Въпреки че е по-чист източник от изкопаемите горива, производството му остава под наблюдение поради странични ефекти върху промяната в земеползването и конкуренцията с хранителните култури.
Именно поради тази причина, зелен водород започна да се налага като жизнеспособна алтернатива на биогоривата. Въпреки че все още е в ранна фаза на разработване и внедряване, този елемент обещава да предложи дългосрочно решение, особено за сектори, където електрификацията е трудна. Очаква се напредъкът в производството и съхранението на водород да допринесе значително за постигане на енергийните цели на ЕС.
