От години се води дебат за добива на нефт и природен газ в Арктика, един от последните големи неизследвани региони по отношение на ресурсите от изкопаеми горива. Според няколко проучвания и експерти, дори и при наличието на тези големи запаси, е възможно голяма част от тези горива да останат под земята поради липсата на рентабилност и увеличаването на конкурентоспособността на възобновяемите енергийни източници. В тази статия ще проучим бъдещето на тези резерви, ролята на Арктика в изменението на климата и геополитическите и икономически последици от тяхната експлоатация.
Арктика е дом на огромни количества ресурси: смята се, че те са концентрирани около 30% от неоткритите запаси на природен газ и 13% от неизвлечените запаси от нефт. Екстремните условия на региона обаче правят добива на тези ресурси технически сложен и много скъп. Освен това нарастващата динамика в сектора на възобновяемата енергия променя глобалния енергиен пейзаж, карайки много страни да преосмислят рентабилността от експлоатацията на тези резерви.
Климатичният контекст и въздействието на топенето на лед в Арктика
Арктика се затопля три пъти по-бързо от останалата част на планетата поради изменението на климата, което има опустошителни последици за региона и извън него. Топящият се лед не само разрушава местните екосистеми и биоразнообразие, но също така засяга океанските течения и допринася за покачването на морското равнище. Докато ледът се топи, той разкрива тъмната арктическа почва, която абсорбира повече топлина от слънцето, което допълнително влошава глобалното затопляне в процес, известен като албедо ефект.
Това топене също така улеснява достъпа до изкопаемите ресурси на Арктика, карайки петролната и газовата индустрия да вижда региона като възможност. Това явление обаче носи със себе си както рискове, така и възможности, тъй като добивът на тези ресурси може допълнително да ускори ефектите от изменението на климата.
Експертите по изменение на климата са съгласни, че в дългосрочен план, Не можем да продължаваме да зависим от изкопаемите горива.. Според проучване на University College London, за да се задържи глобалното затопляне под 1,5ºC, ще е необходимо 60% от петрола и 90% от въглищата да бъдат оставени недобити. Това включва, разбира се, арктическите запаси, което поражда сериозни съмнения относно жизнеспособността на тяхната експлоатация.
Арктически резервати: икономическа възможност или климатичен капан?
Арктика е геополитически сложен регион. Значителна част от запасите на нефт и газ в Арктика са под юрисдикцията на държави като САЩ, Канада, Норвегия, Русия и Дания. Тези страни виждат експлоатацията на тези ресурси като начин да укрепят своите икономики чрез износ на въглеводороди. Икономическите и екологичните разходи за добива на тези ресурси обаче са много високи.
- Цената на барел петрол в Арктика е между 30% и 50% по-висока в сравнение с други по-достъпни региони.
- Екстремните климатични условия и липсата на инфраструктура увеличават рисковете от аварии и разливи.
- Глобалният ангажимент за намаляване на въглеродните емисии и нарастването на възобновяемата енергия намалява дългосрочното търсене на изкопаеми горива.
Въпреки тези трудности компании като напр "Газпром" y ConocoPhillips Те активно изследват експлоатацията на Арктика. Газпром например започна сондажи в Карско море и се очаква да увеличи производството си с 14% до 2030 г. От своя страна ConocoPhillips вече получи зелена светлина да започне проекта Willow в Аляска, един от най-големите в американската Арктика.
Освен това нарастващото влияние на неарктически сили като напр Китай и Индия въвежда нови участници в борбата за арктическите ресурси. Тези страни се стремят да създадат търговски съюзи, за да осигурят достъп до суровини, които са оскъдни в други части на света, като мед, никел и редкоземни елементи.
Енергийният преход и неговото въздействие върху арктическите резерви
Всичко това се случва в контекст, в който възобновяеми енергии, като вятърна, слънчева и хидравлична, все повече печелят място срещу изкопаемите горива. Страни като Норвегия, които традиционно са големи производители на петрол, започват да диверсифицират икономиките си, за да не зависят толкова много от въглеводородите.
Норвегия, например, създаде комисия за проучване на нейния енергиен модел, който заключава, че няма да извлича всички запаси от въглеводороди, които има, и че е необходимо да диверсифицира своя брутен вътрешен продукт (БВП), за да генерира други видове богатство, основно от възобновяеми източници. Това явление се възпроизвежда в други страни производителки на петрол, тъй като нарастващата ефективност и конкуренцията в сектора на възобновяемата енергия прави добива на суров петрол в сложни райони като Арктика все по-нерентабилен.
La Международна енергийна агенция (IEA) предупреди, че инвестициите във възобновяема енергия трябва да бъдат умножени по три, ако искаме да постигнем целите за намаляване на въглеродните емисии и да запазим повишаването на глобалната температура под 1,5ºC. Тази промяна на парадигмата засяга пряко индустрията за изкопаеми горива в Арктика.
Възможно ли е Арктика да бъде повратната точка в енергийната геополитика?
С нарастващия натиск за намаляване на въглеродните емисии и неудържимия ръст на възобновяемата енергия, Арктика се превърна от богат на въглеводороди регион в бойно поле в борбата срещу изменението на климата. Преходът към по-екологична икономика засяга не само големите корпорации за изкопаеми горива, но и геополитическите сили, които зависят от тези ресурси.
Русия, например, със своята огромна арктическа територия, увеличи инвестициите си в инфраструктура в региона, изграждайки газопроводи и офшорни платформи в опит да се възползва от природните си ресурси. Въпреки това международните санкции, вследствие на конфликта в Украйна, влияят върху способността й да привлича чуждестранни инвестиции, които са ключови за развитието на тези проекти.
Лос международни договори като Договора за открито море и географските ограничения, наложени от някои банки като Santander, също играят важна роля в управлението на региона. Тези договори се стремят да ограничат експлоатацията на арктически ресурси в международни зони, докато банковите политики ограничават финансирането на нови проекти за изкопаеми горива в региона.
От друга страна, компаниите и правителствата, които продължават да разчитат на изкопаеми горива в Арктика, може да се изправят пред несигурно бъдеще, тъй като глобалното търсене на въглеводороди вероятно ще намалее, докато страните напредват в прилагането на политики за декарбонизация.
Все пак Арктика остава стратегически регион в световен мащаб. В допълнение към изкопаемите горива, регионът съдържа минерали, които са от съществено значение за производството на зелени технологии като мед и никел. Това означава, че дори ако някои играчи се оттеглят от нефтената и газовата индустрия, конкуренцията за арктическите ресурси ще продължи.
Всичко това ни кара да се чудим какво ще се случи с арктическия петрол в бъдеще? Засега знаците сочат факта, че използването на тези ресурси може да не е най-доходоносният дългосрочен залог. Икономическите и политическите последици от неизползването на тези ресурси обаче все още са далеч от решение.
Бъдещето на изкопаемите горива в Арктика е белязано от дилемата между защитата на крехките екосистеми в региона и възползването от ресурсите, които в краткосрочен план могат да бъдат от полза за определени икономики. Въпреки че ерата на изкопаемите горива изглежда е към своя край, остава да се види дали арктическите резерви ще останат в земята или ще допринесат за подхранването на енергийното търсене на свят в преход.